Иде.ли? – Наводнение в Бризбън

Наводнение в Бризбън
14.01.2011 г. Павел Калинов
Вчера се разходихме малко из центъра на града, да видим „призрачен град“, какъвто Бризбън бил станал според репортажите на медиите. Слуховете за призрачността му обаче се оказаха преувеличени.Януарското наводнение в Куинсланд, и в Бризбън в частност, е най-голямото след легендарното наводнение от 1974 г. Градът обаче си е взел поука след онзи случай и сега се справя доста по-добре.Подробностите около самото наводнение са известни – всички медии се скъсаха да ги отразяват. Няколко крайречни квартала (най-вече Rocklea) бяха напълно потопени, други (като West End и Milton) – частично, големи проблеми има и с инфраструктурата по самата река – например всички спирки на градските катамарани бяха унищожени, и сега ще трябват месеци докато се възстанови речният транспорт в града. Пострада и една от забележителностите на града – Riverwalk, пътека за разходки по двата бряга на реката. Тя е дълга общо 20-ина километра (по десет от всяка страна на реката) и на места е бетонен път на брега, на места е дървена пътека качена на пилони над водата, а на места е бетон, който плава на големи понтони. Та, когато наводнението вдигнало водата доста над предвидените нива, понтоните се откъснали и една 300-метрова ивица отплавала по реката. 300 метра бетонен път си е доста масивен, затова имало сериозни притеснения да не повреди най-големия мост на реката – Gateway Bridge. Типично по австралийски обаче, веднага се намерил кой да реши проблема без никакво чудене. Двама моряци на речен влекач чули за това по радиото, изкарали веднага влекача и избутали понтона към средата на реката, та минал благополучно под моста. По вестниците имаше снимки на двамата – добродушни червенобузи дядовци, същите като добродушните червенобузи дядовци които маршируват по улиците на ANZAC Day, ветерани от Виетнам, Малайзия, Корея и къде ли не, с един добродушен поглед който ти казва „когато се налага, ще направим каквото се налага без да ни мигне окото“ (например да те черпят една бира в кръчмата, или да ти прережат гърлото с подръчни материали), от който изтръпваш…
Ветерани от SAS. ANZAC Day (ден на ветераните от войните) в Бризбън.Както и да е, да не се разсейвам. Отидохме до центъра и два-три съседни квартала и мога да доложа, че слуховете за призрачността на града наистина са преувеличени. Някои (български) медии в типичен стил бяха съобщили, че „Австралия евакуира третия по големина град заради наводненията“. Това по принцип е вярно, но както във вица с компютрите и компотите, има някои дребни уточнения. Първо, не беше евакуиран „градът“, а само части от центъра. Градът сам по себе си е огромен (географски) – заедно с всички разхърляни квартали, сателитни общини и т.н. е дълъг повече от двеста километра от север на юг (от изток на запад е само 50). Центърът няма и три на три километра. Второ, центърът не беше „евакуиран“, а просто на работещите там им казаха да си ходят у дома докато не е станало по-лошо, и да не се връщат докато положението не се оправи. Това стана във вторник, сега е петък, очакванията са всичко да работи нормално от понеделник. Противно на съобщенията в някои други медии (австралийски; те поне после си оттеглиха твърденията), това евакуиране не предизвика никакъв хаос. Градският транспорт си работеше нормално, чак на другия ден започнаха да отменят влакове и рейсове, а след това ги разредиха – по един рейс на линия на час. Освен това преместиха най-големите автобусни спирки, защото са подземни и ги обявиха за застрашени, та направиха временни спирки по улиците над тях.
И Майер Център е затворен, заедно с подземната автобусна спирка на долния му етаж.На другия ден електрическата компания обяви, че ще спре тока в центъра превантивно, за да не стават къси съединения ако водата стигне до някоя подстанция. Офис сградите се бяха изнесли и това не ги засегна много; освен това, повечето големи фирми с офиси в центъра имат големи офиси и в други градове (бизнесът тук не е концентриран на едно място като в България), така че примерно Telstra (най-големият телеком) можа да си позволи да евакуира сграда с две хиляди служители и да продължи да си работи нормално. Както и разни банки, авиокомпании и т.н. Лошо беше за жилищните сгради, както коментираха живеещи в центъра – не е майтап да те накарат да слизаш 67 етажа пеша.
Вода на ъгъла между Albert St и Charlotte St.В четвъртък вече беше ясно, че катастрофални поражения в центъра няма да има, но за всеки случай всичко си остана затворено. Работеха няколко кафенета и всички магазини на 7-Eleven (на индийците явно не им пука за наводненията). Работеше, разбира се, и Казиното (то затваря само на Великден и Коледа, иначе работи денонощно; намира се точно до реката, но е на високо и не беше застрашено). Кръчмите бяха затворени, защото (според един вестник) сега вече в Австралия наблягали на сигурността повече от преди – когато клиентите на кръчмата-забележителност на Breakfast Creek си пиели бирата, газейки вода до колене.
Магазините в центъра са затворени и оградени с торби пясък.В центъра беше пълно със зяпачи, които се разхождат кротко наоколо с фотоапарати в ръка. Полиция не се забелязваше, освен един полицай с мотор в началото на моста Victoria Bridge (временно затворен), който се снимаше с няколко китайски туристи и беше качил хлапето им на мотора да си играе. Хора имаше и по пешеходния мост Kurilpa Bridge, макар че единият му край (откъм Галерията за модерно изкуство) беше под вода. На скалите на Kangaroo Point имаше цяла тълпа с фотоапарати, а (типично за такова струпване на хора) имаше и две микробусчета – сергии за хот дог и сладолед.
Зяпачи гледат наводнението от височината на Kangaroo Point.Минахме и през Fortitude Valley, където магазините бяха затворени, и не успяхме да стигнем до South Bank да видим мястото, където живеехме преди – мостовете натам бяха затворени, както и улицата която минава пред бившата ни квартира. Там в общи линии е и най-пострадалото място в центъра. От другата страна на реката е наводнена само Ботаническата градина, която ще се възстанови относително лесно, но откъм South Bank паркът е „скулптиран“ и маникюриран, та ще иска повече усилия да се възстанови. Изкуствената лагуна също е била залята, както и основите на Виенското колело.
Основите на виенското колело на South Bank също са във водата.За отбелязване е, че няма пострадали важни сгради и друга инфраструктура. След голямото наводнение от 1974 г. кметството е направило карта на наводнените тогава райони, изчислило е за всеки квартал нивото на потенциалните наводнения от такъв калибър, и издава разрешения за строеж само на сгради, на които първият жилищен етаж е над това ниво. С други думи – можеш да строиш на брега, но сградата ти трябва да бъде висока и подът на първия й етаж трябва да е примерно на пет метра над нормалното ниво на реката. Затова и сега бяха залети предимно паркове, градинки, пътеки за разходки, голф игрища и един куп жилищни и индустриални сгради, строени преди това ограничение да влезе в сила.
Галерията за модерно изкуство – полянките наоколо са наводнени.Другата важна мярка, която са взели след голямото наводнение, е била да построят един огромен язовир (Wivenhoe) на стотина километра нагоре по течението на реката, който да играе като буфер и да спасява от наводнения. Ако го нямаше, сега положението щеше да бъде доста по-лошо. За съжаление, не успя да помогне много обаче (т.е. – намали височината на водата с един метър, но не предотврати бедствието). Тъжната ирония е, че този язовир беше почти празен преди няколко месеца – беше паднал до 20% от капацитета си (2.6 милиона мегалитра) и в щата бяха обявили бедствено положение заради сушата. Стигнаха до драстични мерки – забрана да се ползва вода за поливане, миене на къщи и коли, пълнене на басейни и т.н., а кметството беше разпратило на всяко домакинство и по един малък пясъчен часовник с гумичка (да си го залепиш на стената), отмерващ 4 минути – толкова стигало да се изкъпеш; слагаш си го на стената до душа и си засичаш. Най-драстичната мярка беше, че инсталираха навсякъде водомери и накараха хората да си плащат водата, която преди беше безплатна и влизаше в стандартните комунални услуги на кметството, които се плащат от данъците.
Жителите на Куинсланд не се предават!После сушата свърши и беше голяма радост, че язовирът стигнал до 70% от капацитета си. После, две седмици преди Нова година, почна да вали… Слабо, силно, пак слабо, пак силно, поройно… Субтропични дъждове, от тия дето идват изведнъж от ясно небе (в буквалния смисъл на думата – още те пече слънце, а в същото време те удря дъжд като из ведро). Всичко прогизна и се разкаля, та имахме големи преживявания и като ходихме на фестивала в Woodford (където българската танцова група „Хоро“ участва за трета поредна година; виж снимки от 2008 г.). Задният ни двор и до момента е като блато, въпреки че не е валяло вече седмица. Проблемът е, че въздухът е страшно влажен и даже и да не вали и да пече слънце, нищо не изсъхва. Така че в момента в който падне някакъв дъжд, всичко се стича по земята (която вече не може да поеме повече вода) и заминава към улицата и от там към реката.
Изглед към центъра и Riverside Expressway. Отдолу се виждат перилата на потъналата велосипедна алея.Другият проблем с язовира (освен че вече беше препълнен от тези дъждове, та се наложи да изпускат вода от него – еквивалента на 6000 плувни басейна в секунда – дори когато наводнението вече беше започнало), беше че язовирът е на Brisbane River. Голямата вода този път обаче дойде от Bremer River, която се влива в Brisbane River след язовира, така че нямаше какво да я спре. Така че – доброто планиране е помогнало, макар и не съвсем. За щастие, преди време се отказаха от проекта „North Bank“, който щеше да влоши ситуацията многократно ако беше изпълнен. Отказаха се най-вече защото всички го считаха за грозен и народът не го хареса. Идеята беше точно срещу парка на South Bank, от другата страна на реката, да направят нов комплекс. Тъй като там вече е застроено, искаха да вдигнат този комплекс буквално вътре в реката – три 40-етажни сгради, няколко по-малки, и освен това да вкарат магистралата Riverside Expressway (белите „спагети“) в нещо като висящ във въздуха тунел, с парк отгоре. Този проект щеше да стесни реката със 70 метра и да й намали капацитета значително, и ако сега имаше такава „тапа“ да спира водата там, пораженията щяха да са многократно по-големи.(виж фотогалерия)Автор: Павел Калинов