Имало едно време…
Годинките почнаха да ми се трупат и почва да ме помръзва повечко и с това започнаха да ме мързят и очичките. Така леко-полека започнах да нося очилата ми за късогледство почти постоянно. Още се чудя защо ми се омързеливиха очичките – дали защото ми писна да нося кутията с очилата с мене и си ги слагах, дали защото почнах да карам доста редовно велосипеда и реших да съм съвестен и да си карам с очила, или просто му дойде времето.
До скоро доста ненавиждах слънчевите очила. Може би защото винаги стъклата избиват на далекогледство, а може би защото не съм попадал на подходящи очила (рамки+стъкла).
Така след като за първи път това лято се появих и на плажа с очилата ми за далекогледство (и им се одра едно стъкло) и ми изгоряха очите от слънцето, реших да си направя слънчеви очила с диоптър.
Трудното тепърва предстои…
Решавам да мина тънко и да си взема нормална рамка за очила и да й сложа тъмни стъкла – целя се към Ray Ban Wayfarer, нали вече са голям хайп. Оказва се, че във всички оптики, които вляза имат само малкия размер. Уви с този телевизор на раменете ми, не се вписвам по никакъв начин. Така започнах да търся някакви други рамки. Имам си едно правилно научено с повишаването на заплатата ми, че рамки под 300-400 лева за нищо не стават. Та поставяйки си бюджет от 400-500 лева тръгнах на лов. Отново брада. Нормални рамки никакви не намерих, подходящи за тъмни стъкла – дори и извън бюджетни.
Стигна се до момента да попитам как стоят нещата със слагането на диоптрични стъкла на слънчеви очила. Струваше ми се космически гъзарско и космически скъпо. Набързо ме светнаха, че има два-три вида стъкла – едните с по-малка кривина и другите с по-голяма. Цените са от 200 до 500 на стъкло за 1.5 диоптъра късогледство. От тези цени веднага си сметнете 20-30% отстъпка. В оптиките всичко винаги е с 20% отстъпка, ако не е, ми пишете да ви дам карта за отстъпка в Оптикласа. И така нещата отиваха на 500 лева само за стъкла. Твърде голяма сума, за да си начеша поредната краста – често си купувам неща, които не полазвам (имаше шанс с тези очила да се случи така), и вече когато подозирам подобно изпълнение, поставям ограничения в бюджета. Стандартната цена на бленувания Wayfarer е около 400 лева – от слънчевите имаше голям размерно, който обаче не ми стои добре. Пак се отказах.
Тук се намеси великодушният ми работодател, който ми осигури малка финансова инжекция, която ме накара отново да помисля за гъзарията. Обиколих до болка познатите ми оптики, придвижвайки се със скейтборда ми, с което станах любимец на няколко лелички и какички, а може би просто надеждно изглеждащ клиент.
Човек, като се види с пари, много лесно взема решения
В бързината си харесах едни бъбреци на D&G и Ray Ban 4147. Нещата Вървяха към Долчето, но реших да преспя и след това да взема решението. Долчето беше в една оптика, която ми изглеждаше с твърде гъзарски дизайн, за да работят добре, а Ray Ban-a беше в Оптикласа. От последните някак си не бях доволен, защото една година носих очила с обърнати носници, заради тях и се чудих защо не са ми удобни – мърляшка им работа. На следващия ден реших, че Долчето е прекалено хаус за мене и се насочих към мечтата ми да имам Ray Ban. Пуснах се по Витошка със скейта, подминах първата оптика и се озовах с нетърпение в Оптикласа.
Голямото приключение
Влязох уверено в магазина, директно скочих на слънчевите очила, който бяха сериозно намалени. Момичетата си помниха от предната вечер какво си бяхме говорили и скоростно започнаха да ме обслужват. Бях прежалил 500-600 лева за стъкла и с намалението ми стъпиха около 500. Стъклата, разбира се, са Rodenstok – единствените, който се внасят с толкова голяма кривина, освен това се оказва, че марката е нещо като мерцедеса на оптичните среди. Отидох при офталмоложката да ме прегледа и да напише рецепта и се върнах в оптиката. Започнаха да ми мерят всевъзможни разстояния по главата. Изглежда 3 какички нямаше какво да правят и ми се радваха. Накрая остана само да избера цвета на стъклата. Предложиха ми типичното зелено за Ray Ban и доста ми хареса и докато капарирам, ми предложиха още един, който бяха по-сивичък, но пък се виждаше доста по-естествено през него. Пулих с 20 минути на слънцето пред оптиката, докато реша кое от двете и се спрях на втория вариант. След един час шаването между 5 жени и 650 лева по-малко, излязох да пия биричка, завидно доволен от цялата операция.
Началото на края
Обадиха ми се след седмица, че по-скъпите стъкла, които ми предложили в оптиката, не били подходящи за тези рамки и трябвало по-евтините. Бадева ми дойде, 200 лева са си няколко вечери в Билкова с приятели. Нямало друга разлика. Уловката, която не споменах, е 15 работни дена чакане. Чаках половин година, сега 3 седмици ли ще ме спрат. Отивам на 14тия ден вечерта, до оптиката да видя какво се случва, защото обикновено са супер акуратни и свършват винаги по-рано от обещавано. Отивам аз и дръжки. Имало проблем с доставките. Хубаво си казвам, сняг ала бала, полети. След още седмица се обаждам – пак проблем с доставките, не зависело от тях. Така до 9тата или 10тата седмица, междувременно май минах два пъти профилактично и дори ми казаха, че няма изгледи да е скоро.
(Хепи) ендът
Онзи ден ми звъни непознат номер и вече съм се наточил, че всеки такъв номер може да от оптиката и този път наистина беше. С леко превъзбуден глас една какичка ме попита аз ли съм или не съм и леко през смях ми каза, че след повече от два месеца чакане очилата са ми готови и да заповядам в оптиката да си ги взема. С нетърпение изчаках края на работния ден се засилих към трамвайчето и неусетно стигнах до крайната точка. По стечение на съдбата отново бях със скейта, тъй като си правих позйорска фото сесия за .net, и без да казвам си ме разпознаха, като „момчето със скейтборда“, както ме наричаха почти винаги, когато влизах с оптиката. Извадиха очилата и почнаха две да ми говорят в общ глас, че много се съжаляват и тн и освен тяхната отстъпка, получавам допълнително 50% от цената на производителя/доставчика, заради неудобството. Дадоха ми един ваучер за 75 лева да си харча при тях, трябва да как да ги осребря, защото не можели кеш, понеже съм ги бил платил и било трудно. Бях прекалено щастлив, за да се заяждам, и го приех – трябват пари за почерпка по повод края на приключението. Радвах се доста пред огледалото – не съм сигурен дали беше на новите ми скнини дънки или очилата, но в един момент възроптах жестоко, защото стъклата ги виждах червени?! Кхх къде отиде сивичкото! Няма да съм гангстер! Изгледаха ме странно момичетата, но какво да направя, пък и аз какво да направя. Тепърва да почвам да се сърдя и да се карам. Приписахме го на светлината и си пожелахме приятна вечер.
В крайна сметка се оказа, че като не са на особено голяма светлина са зеленикави, а когато ги напече слънцето стават червени. Е какво толкова. Свежо изглежда. Пък и не съм толкова суетен и придирчив.
От сега нататък…
Понеже си кеся по цял ден в офиса и няма кога да ги нося по светло навънка, не мога да изживея точно какво е да носиш слънчеви очила, но излязох да ги пробвам един обяд и съм доста доволен. Всичко се вижда една идея по-тъмно, няма отблясъци от всякъде. Тоновете са малко High Black Trinitron, което ми харесва. Седят ми по-стабилно от досегашните ми очила и изглежда ще си карам всичките многоколки с тях, евентуално и голфарата.
p.s. Хелиоматик стъклата продължават да ми се струват селскостопански, при все че са практични, и ви приветствам да не ги използвате.
