Мукуна е представлява тропическо растение от семейство Бобови. Това е едногодишно, увивно растение, което може да достигне над 15 м дължина. Когато растението е младо, то почти изцяло е покрито с космести израстъци, които липсват при по-старите форми. Листата са широки и овални, в страни често са силно набраздени по краищата. Цветовете са бели или лилави подредени в съцветия, които достигат дължина от 15 до 32 см. Семената са елипсовидни и плоски с дължина 1-1,9 см, ширина 0.8-1,3 см и дебелина 4-6,5 см. Най – външното покритие на семената са покрити с власинки от, където носят наименованието си като кадифеното зърно и кавча.
Разпространение на мукуна
Това екзотично растение е разпространено в Тропиците – Индия, Африка, Карибите. За отглеждане на мукуна климатът трябва да е влажен почвата богата на полезни вещества и с висока влажност.
Използваема част на мукуна
От растението се използват семената и листата.
Химичен състав на мукуна
L-dopa за образуването на допамин
Норепинефрин
Действие на мукуна
Влияе върху съдържанието на допамин в кората на мозъка.
Допамин е важно химическо вещество в мозъка, отговорно за настроението, сексуалната активност и движенията.
Значително повишава естественото производство на хормона на растежа в организма и затова често се използва за увеличаване на мускулната маса и при забавено физическо развитие.
Подобрява настроението.
Спомага за овладяване на симптомите при болестта на Паркинсон.
Увеличава мускулната маса.
Повишава енергийните нива.
Като афродизиак – повишава либидото и сексуалната функция.
Облекчава сърбежи.
Приложение на мукуна
Семената на Мукуна биха могли да се ядат след сваряване, но преди това трябва да престоят във вода за 48 часа и през няколко часа водата трябва да се сменя и след това се сваряват. При не накисване на семената растението може да бъде токсично.
При усилен сърбеж шушулките на семената се нарязват на ситно след изсушаване или се правят на прах и се налагат върху засегнатата леко навлажнена част като компрес.
