Имало една тайна. Тя живеела, както се предполага, в стара изоставена къща със скърцащо стълбище и счупено пиано до прозореца. Много ловци на тайни се опитвали да я открият. Не, не заради някаква облага, а просто ей така, заради авантюрата. И къде ли само не търсили: в старата лула, която се търкаляла на лавицата на камината – изтръсквали я внимателно; удряли по прашните клавиши на пианото; всички книги в библиотеката преровили; на тавана се качвали и в подземието се спускали, ругаейки. Никъде не я намерили. А тайната висяла на съвсем видно място и нощем си шепнела със старата къща: -Защо не ме виждат? -Още не му е дошло времето. -А то ще настъпи ли някога, моето време? -А ти искаш ли да настъпи? -Да … не … не знам. -Помисли още. -Ами ако ме разгадаят? Тогава … -Тогава какво? -Тогава ще престана да съществувам – въздъхнала тайната. -Именно, едно и също е.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
