Поетите от Омир още
та чак до Вазов в наши дни
възпяваха в безсънни нощи
все добродетелни жени.
Възпяват устните, косата,
гърдите като на коза,
възпяват ханша и бедрата,
ала забравят за гъза.
Жени, без гъз какво сте вие?
Кажете смело, без сръдня!
Не е то нещо да се крие,
ни само орган за пръдня.
Гъзът е нещо естетично
и кой не тръгва след жена,
която с крачки естетични
тъй смело си върти гъза?
Кажете още кой не зяпа,
кога жена се наведе?
Гъзът й, бялнат като ряпа,
с греховна сила го зове.
Не е ли вярно, че в кревата,
преди да почне любовта,
ни съблазнява нас жената,
като я хванем за гъза?
О, женски гъз, бъди прославен!
Надебелявай и цъфти!
Сърцата мъжки покорявай
и към съблазън ги води!!!
Вероятно ще бъде интересно на всички, прочели тази ода, че нейн автор е
Невяна Христова, бивш окръжен прокурор на Велико Търново, родена на 4
юли 1929 г, т.е. тя е на 76 г !Стихотворението е поместено в сборник на
авторката, излязъл в края на 2004 г и озаглавен „Преживяно и незабравимо
от един прокурор жена“. Самата г-жа Христова в момента работи като
адвокат и преподавател, радва се на много добро здраве и е в чудесна
кондиция, на която могат да завидят много млади хора
