БЪЛГАРИНЪТ, КОГОТО ОБЕСИХА
(разказ от Димитър Дишев)
Макар че не беше напускал Турция,
Сабри Кадир смяташе себе си за
европеец не само защото беше роден в европейската част на Истанбул, а и защото знаеше френски, защото беше
завършил модерното военно
училище, където
жадно беше поглъщал всяка обясняваща положението в
страната мисъл
на чужденците преподаватели
и главно защото беше
духовен син на Ахмед Мидхат паша, единственият
истински европеец в империята.
Докато служеше в Багдатския вилает,
Сабри Кадир често бe разговарял
с пашата. Губернаторът го обичаше и го канеше в къщата си,
макар че младият офицер беше мюлезим или
по европейски лейтенант и разликата в чиновете им беше голяма.
“Не сме добре, никак не сме добре!” – казваше с въздишка Мидхат
и обясняваше на
младия
човек,
че
Турция дължи
на чужди
банки пет
милиарда франка, а дефицитът на държавния бюджет е три милиона лири.
В страната няма пътища, за да се развива
търговията, няма модерни висши училища и не се изпращат млади хора в чужбина, за да се изучат
за инженери и за други специалисти и да тикнат напред местната промишленост. Прочети целия разказ тук
