На 19 февруари (6 февруари стар стил, според историци 18 февруари нов стил) 1873 година е изпълнена присъдата – смърт чрез обесване на Васил Левски.
Днес България отбелязва 138 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. На 19 февруари (6 февруари стар стил, според историци 18 февруари нов стил) 1873 година е изпълнена присъдата – смърт чрез обесване на Васил Левски.
Васил Иванов Кунчев – известен като Васил Левски и с прозвищата Дякона, Апостола – е основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Идеолог и организатор на българската национална революция.
Роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово. Учил във взаимно училище в Карлово и в класно училище в Стара Загора; изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. През 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. През 1861 г., под влияние на Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.
През 1862 г. взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там, заради ловкост и храброст, получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на Легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан и става учител. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.
През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов.
Участва във Втора българска легия на Раковски (1867-68). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, той се прехвърля в Румъния. В края на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО – „Привременно правителство в България“.
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но не успява да наложи идеята си.
На 26 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели
