Освен пари, нужни са стратегия и… дисциплина
Всеки път когато се събираме с приятелите от „групата за подкрепа“, на която основно пием евтино уиски и пушим пури (с изключение на бираджиите непушачи), винаги стигаме до главния въпрос: Къде да държим спестените пари, за да не ги загубим, или да не ги намерят любимите? В някой от поредицата почивни дни или между празниците навярно пак ще се „спасим“ от многото домашен уют.
Трябва обаче предварително да кажем, че следващите редове не са подходящо четиво за хора, врели и кипели в инвестиционното и спестовно дело. Те са по-скоро за ориентир на начинаещите.
Когато прехвърлиш 45 г., отговорът на въпроса къде да сложиш „белите“ пари става все по-жизнено важен, защото намалява времето, в което можеш да изкарваш допълнително пари, и се увеличава нежеланото свободно време, през което е най-лесно да харчиш. А в дни на остра финансова криза отговорът е още по-труден, защото спестеното може да се изпари за миг, без да си успял даже да похарчиш нещо за удоволствие.
Затова на тези приятелски сбирки винаги се намира един, който задължително разказва стария виц за желязната релса. Човекът който я намерил започнал да крои планове да я скрие така, че никой да не я открие. Всеки път, когато измислял ново място, се поставял на мястото на крадците и естествено установявал, че това не правилното скривалище. След десетки опити я заровил в градината. Когато отново се поставил на мястото на крадците, се оказало, че я е скрил така, та и той вече не може да я намери.
Ако спестявате в релси, може да си позволите и „тежки“ загуби, но при парите подобен подход ще се окаже повече от пагубен. Къде и как да разпределим спестеното, за да избегнем
модерните клопки и рискове
пред собствените си пари. За да тръгнем в правилна посока, трябва да си отговорим на два въпроса. Първият и основополагащият е „имаме ли свободни пари или спестяваме с дребни месечни суми“. Вторият е „имаме ли стратегия“. Той е на второ място, защото ако нямаме пари, никаква стратегия няма да ни помогне.
Голяма част от хората в България, които са навлезли в средната възраст, нямат заделени големи суми, ако изключим някое и друго наследство. При средна заплата малко над 600 лева е повече от ясно, че първо трябва да разгледаме варианта, при който спестяваме с малки ежемесечни суми.
В този случай спестяването задължително трябва да се планира целогодишно. Да е ясно, че всеки месец в определен момент се заделят определени суми, като се гони краен годишен резултат „Х“ лева.
Много е важно никога да не се допускат изключения, включитеулно и около празници, когато харчовете са винаги повече. Защото по този начин спестяването има дисциплиниращ ефект и кара спестовника да не слуша други вътрешни гласове за пренасочване на парите си към покупка на безмислени вещи. Това в случая е
вярната стратегия
Избрали тази стратегия, остава да решим един второстепенен, но също стратегически въпрос – в какво точно да спестяваме ежемесечните дребни суми. Вариантите са три – в срочен депозит, валута или в акции.
Последният от трите варианта е под условие в момент на остра финансова криза и капиталов пазар в България, където всички цени на акциите обикновено са надолу. Освен това разходите са значителни. Дължат се такси и комисиони на брокера, които при малки суми ще се окажат голям процент от заделеното за месеца. Дължи се и данък „дивидент“, ако се окаже, че в края на годината притежаваните акции носят този вид доход.
При това положение и особено, ако нямаш инвестиционни познания на ниво, останалите два варианта са за предпочитане. Спестяването във валута у нас е с огромни традиции и даже в момента хиляди хора го практикуват, въпреки че левът е във валутен борд и е закрепен твърдо към еврото.
В закона за гарантиране на банковите влогове обаче, има един малък, но съществен нюанс, който донякъде обезмисля избора на валута, особено ако тази валута се инвестира в банков депозит. Според закона при фалит на банка влоговете са защитени до 100 хил. евро, но се изплащат по курса на деня само в лева. Няма значение, че си имал влог в долари или евро. При евентуално падане на борда, остра инфлация и обезценка на лева, загубата ще е тежка, ако трябва да разчиташ да ти изплатят влога от фалирала банка.
Ето защо рисковете трябва да се претеглят правилно. По принцип най-логично е да спестяваме в евро, защото левът е вързан към единната европейска валута и се намираме в Европейския съюз. Тази валута категорично е за предпочитане, ако спестяваме извън банка – например в банков трезор. В този случай придържането към лева е излишно, защото даже и да ни потрябват спешно левове, от превалутирането евро-лев загубата ще е повече от незначителна – най-много 5 лева на 1000 спестени или 0,5%, ако ги обърнем в банка. При обезценка на лева също сме застраховани.
Все пак трябва да се има предвид и старата максима, че „100 долара са си 100 долара“. Човек никога не знае как ще се обърнат нещата, особено сега, когато бъдещето на еврото е повече от несигурно. Поради тази причина, а и заради правилото
„всичките яйца да не се държат в една кошница“,
е добре до 20 процента от спестяванията във валута да се насочат в щатски долари – една защита срещу риска от силна обезценка на еврото спрямо щатския долар.
Третата възможност за спестяване чрез редовни малки суми – банковият депозит, изглежда най-сигурна. Може да внасяте в лева, а може и в някоя от валутите – евро или долар. Всичко зависи от конкретния банков продукт, условията за внасяне и лихвата. Вариантите са два – месечен депозит, който се подновява на всеки падеж и тогава се прави поредната вноска, или депозит с растяща лихва, при който е разрешено да се внасят един или два пъти месечно допълнителни суми, без да страда лихвата. Второто се предлага от почти всички банки и е доста удобно, защото не следиш падежа и не рискуваш особено. А и лихвата е по-висока – средно около 4,5-5% за еврови депозити с растяща лихва.
Размерът на самата лихва зависи от продължителността (3,6 или 12 месеца) и от стъпката, с която се качва доходността (дали е на 1,2 или 3 месеца) . При левовете достига до 7% на годишна база, а при еврото и доларите е с до 2 процентни пункта по-ниска. Все пак и рискът да спестяваш в евро е по-малък.
Вторият тип спестители, които разполагат с големи свободни суми, имат и по-голям избор за инвестиране на средствата си, въпреки финансовата криза. Неслучайно вече говорим за инвестиране, макар хората от моята „група за подкрепа“ да са далеч от представата ми за инвеститори. Все пак всеки може да си помечтае.
Стратегията при втория вид спестители се съсредоточава до това къде по колко да инвестираш. На времето един зам.-министър на финансите предизвика огромен отзвук, след като даде точно определено процентно разпределение на даден инвестиционен портфейл. Сега, 7 години по-късно, нещата доста са се променили. Особено при
недвижимите имоти
Хората с много излишни средства биха могли да инвестират в имот – пряко или през фондовата борса, където се предлагат акции на компании, които инвестират само в имоти.
Преди да се вземе това решение и да се определи колко от свободните средства ще се вкарат в недвижим имот, трябва да се преценят няколко фактора.
Ако човек има само един имот или няма собствен такъв, то със сигурност е добре да купува в момента, защото цените са на дъното и са там от около 6 месеца. Сега може да избере спокойно както старо жилище, така и ново строителство и да постигне до 20% отбив от цената, защото държи пари в брой.
Ако има повече имоти, то влагането на средства в нов ще е повече проблем, отколкото добра инвестиция. Това е така, защото местните данъци се увеличават, а наемите падат, което означава, че разходите по един инвестиционен имот ще нарастват, а приходите ще намаляват. При 50 хил. евро инвестиция в имот в София и 135 евро среден месечен наем, след приспадане на 10% данък, се оказва, че тази инвестиция ще се изплати и ще започне да носи приход след точно 30 години. А дотогава ще са се наложили поне 4 ремонта, които ще изядат годишния приход. В същото време 50 хил. евро, оставени на 4,5 процента в банката, ще носят 2250 евро годишно, или по 187,5 евро месечно. С 50 евро повече, отколкото месечният наем.
Ако все пак сте решили да инвестирате в имот, трябва да знаете, че за да спечелите от покачването на цената му при евентуална препродажба, ще трябва да се въоръжите с известно търпение. Кога и с колко ще се вдигнат цените на имотите вече никой не иска да прогнозира. Освен всичко друго, е важно да се има предвид, че в момента реализацията на едно жилище на пазара, ако държите на цената, отнема минимум 6 месеца.
Затова стратегията при излишните средства се съсредоточава до дилемата колко и дали да се инвестира в недвижим имот. Ако имате вече инвестиционни имоти, добре е да спрете дотук и да се насочите или към пасивния вариант – депозити, или към активния –
реален бизнес
Първият вече го разгледахме при хората с малко средства и нещата не стоят по-различно. Вторият вариант има две измерения – или инвестиции в акции на борсата, включително и в компании, които влагат в имоти, или в малък бизнес. Оказва се, че в момент на ширеща се икономическа криза у нас е доста рисковано да си „активен“ инвеститор. По данни на агенцията за недвижимости Gordon Rock в България е 3 пъти по-скъпо отколкото в Германия да купиш готов малък бизнес, като заведение за бързо хранене, например. На българина ще са му необходими средно 24 хил. евро, а на германеца – само 8000 евро.
На фондовата борса нещата не изглеждат по-розови, въпреки, че ако човек играе с повече пари, разходите му падат. Но се качва риска. В крайна сметка хората с повече свободни средства трябва сами да изберат стратегията и да направят разпределението на своя портфейл между банков депозит, недвижим имот, малък бизнес или фондовата борса. Зависи колко са подготвени и какъв риск може да поемат.
А може би е добре да се допитате до „групата си за подкрепа“, ако имате такава. Ще ви коства бутилка скоч и няколко пури. Току-виж един от приятелите ви по чашка се оказал финансов консултант или инвестиционен посредник.
