Есенни пейзажи от Централен Балкан по маршрута Карлово – хижа Левски – хижа Рай и обратно.
Есента пристигна в Балкана в средата на октомври, а заедно с нея и аз се понесох натам.
Тръгнах от Карлово през приказния резерват Стара Река и едноименната река.
Малко след като набрах височина пътя започна да върви заедно с нея.
Вировете са издълбани буквално през метри, в които изгубих много време да слизам и да се качвам.
Стръмният терен в последните километри кара реката да се спуска бясно, като образува десетки малки водопади по течението си и извайва интересни скални форми.
След водната станция пътят не е толкова стръмен и реката вече е спокойна.
Гората се е изпъстрила до предел и е отрупала земята с най-различни шарки листа.
На една скала в началото на маршрута прочетох „Добре дошли в рая“ и съвсем скоро се убедих, че наистина съм там.
Улисан от пъстрите багри на гората неусетно достигнах до първата хижа Хубавец.
Без да се отбивам продължих по пътя, който неизменно следва реката, която от тук нагоре вече се казва Голямата река.
Както си вървях се появи втората хижа Балкански Рози.
Не закъсня и третата хижа Левски, където товарен кон хрупаше зелена тревица.
Стръмно изкачване през гората ме изведе на Старопланинското било, където пейзажа се промени драстично.
От горския рай се озовах в кравешкия рай, където банда еко-говеда бяха барикадирали пътя и нямаха никакво намерение да се отместят от него.
Непокорният връх Ботев изненадващо не беше покрит с облаци, но за сметка на това духаше силен и студен вятър.
Профучах набързо през Джендема, за да не се се налага да се препъвам по тъмното до хижа Рай.
На сутринта се изнесох първи от препълнената стая, която пиян младеж реши да парфюмира с остатъците от вечерята си.
Заех позиция на Малкия Купен и отстрелях с няколко кадъра Райското пръскало.
Джендема нещо ми беше сърдит. Небето почерня и запръска дъжд.
Бях си наумил този ден да компенсирам вчерашното бързане през Джендема, но дъжда осуети намеренията ми.
Слънцето се опита да пробие из под тежките облаци, но безуспешно.
От отсрещния връх през горите се извива река.
Целият Джендем е пронизан от водопади и пръскала.
Докато се изкачвах нагоре, започнаха да се насъбират облачета.
На билото вече се бяха скупчили в един голям облак.
Прелетях скоростно по обратния път, за разлика от предния ден.
Минути преди да стигна Карлово заваля силно, а планината почти не се виждаше от гъстите облъци.
