Баба Марта
.
Честит Ви, най-българският празник!
Народна митология
На 1 март се смята, че този ден студът влиза на четиридесет метра в земята. От месец март може да се очаква всичко. И добро и лошо, и слънце и сняг, и дни на пречистване, подреждане на душата. Март е месецът, в който народът се подготвя и за едно друго раждане – Възкресението.
В народната представа Баба Марта е своенравна и капризна. Докато се смее, изведнъж заплаче. Често през март, когато има хубаво време хората се лъжат и изкарват стадата на паша. В преданията Марта бързо напомня за себе си, праща студ и мраз, а стадата и пастирите се вкаменяват завинаги. Известно е, че Марта може лесно да разсмее, но и да разплаче. Наричат я „единственият женски месец в календара”, но според една приказка месец март някога е бил мъж. Той си имал две жени: едната – грозна и стара, другата – хубава и млада. Когато Март гледал първата времето ставало студено и мъгливо, когато погледнел втората – стопляло се и слънцето грейвало.
Ритуали
На 1 март българката почиства къщата си – да свети и да грее от чистота, като пред всяко ново начало, изтупва дюшеците на слънце, подрежда красиво дома си.
Гадания и предсказания. Мартеницата се връзва за здраве и плодовитост. По нея девойките можели да познаят и какъв ще бъде момъкът, за когото ще се омъжат. Когато видят първата лястовица или щъркел или първото цъфнало дръвче, оставят я под камък. Поглеждат я едва когато слънцето се завърти отново към есен и зима, т.е точно след половин година. Ако под мартеницата са полепнали мравки ще е беден техният избраник. Ако закачат мартеницата си на цъфнало дръвче, ще са румени и здрави през цялата година. Ако мартеницата се хвърли в река, злото ще се оттече и всичко ще върви като по вода. Много разпространено и до днес е поверието, че ако всеки си нарече един ден от март, по него ще познае каква година му предстои.
Символи
Мартеницата е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Изработва се от усукани памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Бялото е цвят, символ на чистотата и невинност, на радост, красота. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгарящото и залязващото слънце, на огъня, победата и живота. В Родопите мартениците се правят от много цветове, в Софийско част от основните цветове са синьо и червено. Синия цвят е свързан с небето и водата – два от четирите основни елемента на света. Смята се за белег на божествената вечност и заедно с това на аристократичност. Зеленият цвят е знак на плодородие, здраве, възраждане, празничност. Когато се прави мартеницата конецът задължително се усуква наляво. Традиционната българска мартеница включва и различни елементи и символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).
http://www.mamaibebe.com
Dieser Beitrag wurde unter Общи veröffentlicht. Setze ein Lesezeichen auf den Permalink.
