Написано от Администратор
28 Февруари 2011
Българска култура и традиции
По случай празника ние се постарахме да изработим за вас, нашите читатели, картенички. Не, няма грешка – прочетохте правилно – картенички. Това са картички с мартенички. И понеже няма как да изпратим традиционните мартенички от бяла и червена прежда на всички, ние направихме за вас електронни картички по случай 1-ви март, с които вие може да подравите своите близки и приятели, които се намират далеч.
Вижте електронните мартенички тук >>>
Тук ще ви припомним и как се е празнувала Баба Марта преди много, много години, когато светещите в тъмното пластмасови мартенички и значките с надпис „ЧБМ“ все още не бяха измислени и мартеничките се изработваха от нашите баби, а не от великия китайски народ…
Историята започва ето така:
Имало едно време единадесет братя, които имали една сестра. И като една типична жена, Марта понякога била весела и усмихната (тогава слънцето греело и стопявало снега в градините), а друг път се мръщела и фучала (и тогава започвало да вали отново сняг на парцали, затрупвал кокичетата и над земята се спускал мраз).
Понеже март е преломен месец в народния календар,1 март – както всяки един обичай, освен магическите ритуали, е имал и чисто практически сисъл за старите българи. Малко хора днес знаят, но на 1 март се е извършвало това, което днес наричаме пролетно почистване. Всички дрехи, завивки и черги са се изнасяли навън да се проветрят и изтупат, къщата се е почиствала и някакси – защо ли не се учудвам – боклукът се е изхвърлял в съседите с призива „Бълхи вън, Марта вътре!“ Представяте ли каква размяна на бълхи е падала! 🙂
Баба Марта не се празнува само в България обаче. Тази традиция пазят и румънците, които я именуват по сходен на нас начин, както и македонците, но за това няма какво да се учудваме. Нашенци, посещавали северната ни съседка обаче твърдят, че обичаят там далеч не е толкова популярен, колкото в България. Румънците закичват с мартеници само момите и децата, а Михаил Арнаудов, в своята книга „Български народни празници“ (изд. 1996г) твърди, че мартениците се закичват на децата, на момите и момците. Когато се види щъркела (лястовицата) и мартеницата се свали, за да бъде закачена на дърво или да бъде поставена под камък, после се прави гадание според това какво има след няколко дни под камъка. Гадание е имало и според дните на март месец, като 1 март е бил отъждествяван с март месец, 2 март – с април и т.н. Това са били така наречените „броени дни“, които са били отнасяни към седемте летни месеца.
Може да се каже, че червеният конец е бил по-важен от белия, тъй като понякога са завързвали само червен конец на ръката на детето. Освен символиката на новия, възраждащ се живот, червеното е било и „против уроки“. От мартениците са се запазвали конци за цялата следваща година и ако някое дете е било урочасано, то на неговата ръка е бил връзван конец, за да се развали магията. Разбира се, в мартеницата можем да видим и възела, който присъства във всяка магия. В някои краища на България, когато едно дете завързва мартеничка на ръката на друго, това, на което завързват мартеницата си пожелава нещо ПРЕДИ да бъде завързан възела. Въобще, ние българите винаги сме били (не) малко езичници.
Статията подготви Деси Каравеликова
