Турско робство не е имало?

2
Добави коментар
viky
viky

Този спор, който дълбоко в себе си изобщо не е исторически, а по-скоро политически и винаги е силно идеологизиран, постоянно разбунва духовете.

Доскоро нашата история изобилстваше с всякакви робства: византийско, турско, дори и фашистко. Това неминуемо се отразява на народопсихологията, налице е комплекс за малоценност.

Какво означава роб?

Робът е човек без права, без право на собственост, семейство, без право да пътува. Странно, но тези ограничения не са се отнасяли за българина отпреди „освобождението“. Той си е имал семейство, собственост (имот), пътувал е до Йерусалим за да се поклони на „Божи гроб“, или да си прати детето да учи в странство.

По същото време „свободният“ руснак не е имал право да напусне селото си, ползвали са го за впрегатен добитък, и са можели да го продават (има запазени такива обяви по руските вестници от XIX век).

В католическа Европа феодалът е имал „законно“ право на първа брачна нощ с всяка младоженка от домена, които иначе също са били „свободни“. Пак там, набедените за вещици били удавяни или изгаряни, без право на защита (над 5 милиона). Да не говорим как католици от „Светата инквизиция“ са проверявали християнската правоверност на другите католици.

Далеч съм от мисълта, че българите са били щастливи по време на османския период. ХVI и ХVIIв. са най-мракобесните времена в европейската история. Съдбата на българина не е била по-различна от тази на другите християни в Европа. Само дето управляващите там са били християни, а у нас са били друговерци, мюсюлмани. Този факт е дразнел българина и той е считал друговерското присъствие за хомот (иго).

Да, през първата четвърт на 15 век България пада окончателно под властта на Османският султанат (по последни данни през 1422 година). И ние се срамуваме от този факт, забравяйки, че османското настъпление било спряно едва през 1683г. пред Виена от обединените сили на Австрия, Полша, Франция. А това означава, че освен България са били покорени и блестящата някога Източна Римска империя-Византия, Армения, Грузия, Сърбия, Хърватия, Босна, Черна гора, Словения, Албания, Влашко, Украйна, Унгария, част от Австрия, целият арабски свят – Ирак,Сирия, Египет, Либия, Тунис, Алжир, целят Арабски полуостров до Йемен.

Някой да е чувал унгарците, австрийците или украинците да споменават „турско робство“? Или пък сърбите, в чиито фолклор турците ядат пердах на превала, без да могат да дадат логично обяснение откъде са се появили?

В Унгария бе построен паметник на Сюлейман Великолепни, установил завиден ред в империята с „Рax Оttomanica“, а украинският писател Павло Загребални написа великолепен роман от историята на робинята Роксолана, станала съпруга на същия султан. Единствено ние се самоунижаваме и самобичуваме, че страната ни не е устояла пред силата, покорила почти половиния цивилизован свят от онова време.

Но нека се върнем на основният въпрос – роби ли са били българите?

„Но турците по божия воля в това време надвили и взели Търновград и поробили и завладели цяла България. Оттогава и досега те държат в робство и угнетяват българската земя.“ –  пише Паисии в История Славнобългарская (славянофилите често я наричат „Славянобългарская“).

Колкото и неправилна да е употребата на думата „робство“ от научна гледна точка не може да се отрече, че тя се използва от сънародниците ни през Възраждането. От днешната ни позиция, когато ние казваме за тях, че са били под робство, може да изглежда обидно. През Възраждането те сами се определят, че са под робство – и това не е за да се самоунижават, а за да се призовава за национално освобождение. Интерсно, съгласно османската система, споменатият по-горе Пайсий Хилендарски, роб ли е бил или свободен? И ако е бил роб, как е могъл свободно да ходи насам и натам, да пише подобни книги, в които едва ли не зове населението към бунт. А и да посещава чужди държави, враждебно настроени на Османската империя. Може ли един роб да му бъде позволена такава, ако не „революционна“, то поне подбудителска дейност? Не.

Същият автор Паисий Хилендарски, пише в същия труд: „В началото турците се отнасяли много зле към българите,но после лека полека българи и турци навикнали да живеят заедно, но в днешно време турците пак се отнасят жестоко с българите…“
Той ясно различава три периода, завоеванието – когато е имало големи насилия, после когато живеели добре и накрая когато турците пак започват насилия над българите.
Т.е. самият той дава не юридически смисъл на понятието робство, а чисто емоционален – когато положението беше зле, бе робство, когато не бе толкова зле – не бе чак толкова робство.
Разбира се, трябва да се прави разлика между емоционално натоварени текстове, или такива, които са идеологически обременени с  обективни исторически текстове, особено сега, от дистанцията на времето.

Междувременно пък Константин Иречек споменава за един особен национален спорт на българите. Чешкият историк пише, че шопите имали странния навик да бият с тояги турците, които минавали по пътя (става дума за пътя Истанбул-София – тогавашният „Виа Диагоналис“ и сегашната магистала „Тракия“). Когато властта успявала да залови по случайност някой от побойниците и кадията го питал: „Що пребихте човека, бе, хаймани?“, шопа отговарял: „Ама той не беше човек, турчин беше…“

За подобни случки пише векове по-рано и османския хронист Евлия Челеби. Само че, за в габровският Балкан, където пък наред биели местните войнуци (българи-православни християни, които имали право да носят оръжие срещу задължение да пазят проходите от разбойници). Когато Евлия се оплакал на санджакбея, оня му рекъл: „А какво да направя, макар и гяури те са султански хора“.

Та, така с робите и с техните права и свободи.

Що се отнася до непосилните данъци, то най-често споменаваният данък в прословутият десатък. Десятък значи 1/10 от приходите ти да отиват за данъци. За справка само сегашният ДДС е 20%. Разбира се, и тогава, както и сега има и други данъци и такси.

И за да приключим по темата, че стана много дълга – положението на българите под османска власт е били отвратително, те са били рая, втора, дори и трета ръка поданици на империята, които са плащали със своя труд за живота си. Но те не са били роби, нито османското владичество е било робство. Немската дума „Joch“-ярем, хомот, впряг, иго като че ли е най-подходяща. Защото показва унизителното и подчинено положение на населението, но и не е задължителното „робство“.

http://www.livenews.bg/bulgaria/s/359779210-Imalo_li_e_tursko_robstvo.html

http://www.extremecentrepoint.com/?p=7613