Приятели мои, спътници мои,
Горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра…
Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса…
Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър…
Горко на народ, който на сън презира някоя страст, а на яве й робува…
Горко на народ, който издига глас само, когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника…
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието…
Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари…
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката…
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ…
Из “Странникът” – Джубран Халил Джубран
~ . ~ . ~
Виж още: Любовта няма друго желание, освен да се изпълни – Из „Пророкът“, Халил Джубран Седем пъти презирах душата си – Из „Пясък и пяна“, Джубран Халил Джубран
