Нека не приемаме България за даденост и не забравяме тези, които са дали живота си, за да я има днес!
Честит 3-ти март!
На трети март 1878 година България възкръсва за нов, свободен живот. На тази дата в малкото селище Сан Стефано край Цариград бе сключено примирие между воюващите страни – Русия и Турция. Приключва Руско-турската освободителна война от 1877-78 година. Съгласно подписания мирен договор България е възстановена в етническите си граници…
За нас българите трети март е един от най-светлите национални празници. Всяка година на тази дата отпразнуваме освобождението на България от турско владичество. Но днес, като че ли този празник не е толкова специален за съвременния българин, тъй като в моите наблюдения забелязвам че все повече българи се дистанцират от своята история, даже някои наши съграждани се срамуват да се нарекат българи.
Откъде се появява този проблем, защо наблюдаваме тази немърливост към историята ни и не се гордеем с нея?
Според мен това произтича от факта, че в миналото нашите управляващи са били много стриктни и са давали всичко от себе си за тогавашната ни държава и народ, народа е обичал и уважавал своя владетел и владетеля е обичал народа си. Именно тогава се постига единството на една държава. Но в днешно време не можем да кажем същото, България става все по-разединена, на управляващите не им пука за народа, гледат само как да откраднат и какво да продадат, а изобщо не обръщат внимание на обикновените си сънародници, има една дистанцираност, която все повече и повече завлича страната ни към превръщането и в една псевдо република. На народа ни вече му е писнало от обещания и лъжи и затова българина вече не обръща и такова внимание на историята си и на по-голямата част от народа ни даже изобщо не му е до история, тъй като хората се чудят как да оцелеят, та камо ли да мислят за каквото и да било. Трагичното в случая, е че българина вижда всичко това, но не предприема никакви мерки, някак си му е безразлично всичко което се случва в държавата ни. Дори един протест не можахме да направим както трябва (говоря за протестите в София), докато нашите съседи гърците какви протести направиха само щом се стигна чак до затваряне на българо-гръцката граница няма какво да говорим. Докато ние си стоим и чакаме някой да ни оправи, но това няма да стане, защото ние сме България и ние трябва да определяме бъдещето на държавата ни – не си ли помогнем ние, никой няма да ни помогне. Затова младото ни поколение бяга в чужбина, защото вижда че в скоро време не го очаква нищо хубаво в собствената си държава.
Ето такава е за жалост съвременната гледка в България. А що се отнася до трети март, той си остава един велик спомен в сърцата на тези, които все още не са забравили значението на думите единство и държава. Вярвам че един ден България отново ще бъде една прекрасна държава за всички нас и българския народ ще се пробуди отново. Честит трети март и наздраве!
= = =
Ако Вас Ви е грижа, присъединете се във фен страницата, където можете да се включите с мнение и коментар в публикуваните вече теми, както и да започнете тези които Ви вълнуват – ТУК.
Още материали от същия автор четете ТУК.
Авторът е блогър в blogspot.com
