Ако въздушните течения се обърнат на запад, радиоактивният облак от японската централа “Фукушима 1” може да достигне и до нас, каза снощи ядреният експерт Георги Касчиев.
Никой не знае накъде ще тръгнат въздушните маси и никой не може да твърди, че облакът не може да ни застигне. Има прогнози, че вятърът ще се обърне обратно към Япония, оттам към Азия. Ако това стане, след 4 – 6 дни може да обиколи Земята, смята Касчиев.
Радиоактивните частици може да стигнат до Европа, потвърди и Сирил Оноре от метеорологичната служба на Франция в интервю пред Le Рoint.
Засега облакът се движи към Америка
Няма опасност от втори “Чернобил” у нас заради радиация от Япония, твърди ст.н.с. д-р Валери Спиридонов, зам.-шеф на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН. Увереност му давали данните на НИМХ от специална система за прогнозиране. Тя изчислява разпространението на радиоактивно замърсяване в случай на голяма ядрена авария.
Програмата изготвя точен модел на движението на евентуално замърсяване (последния от вчера разгледайте на картата в галерията) в рамките на 3 дни.
Данните се следят непрекъснато и се предоставят на Агенцията за ядрено регулиране.
Дългосрочните предвиждания имат по-малък процент на сбъдваемост и метеорологичните офиси се въздържат от тях. Особено ако има риск от действия, които по-късно може да се окажат грешни и неоправдани.
Преносът на въздушни маси над „Фукушима 1“ според последната прогноза от 15 март е категорично в посока запад-изток, т.е. към Америка и Канада. Дори след този период да настъпи възможно най-неблагоприятна промяна на фронтовете, нямало риск за България.
Аварията е много далече, даже да допуснем, че частици се понесат към Европа, са нужни най-малко 10 дни, а по-вероятно две седмици, за да достигнат Балканите, смятат учените. По дългия си път част от тях ще падат и концентрацията на евентуален облак ще се разрежда.
„Може да се каже, че ще усетим ефекта от радиация от Япония толкова, колкото Америка разбра нещо от чернобилската трагедия – нищо – сравнява Спиридонов. – Делят ни хиляди километри и два океана, при това атомните централи са от различен тип. Когато стана трагедията в Украйна, синоптичната обстановка беше изключително неблагоприятна за нас, толкова лошо стечение на фактори е рядко. Виждаше се, че облакът бързо ще се придвижи до България. Така и стана – след ден и половина вече беше тук.“ (24часа)
Ядреният специалист Георги Касчев: “Фукушима 1” не е “Чернобил”, но е извън контрол
С Георги Касчев разговаря Ралица Даскалова
– Какво видяхте вие в японската централа “Фукушима 1”, г-н Касчиев? Има ли опасност от втори “Чернобил”?
– Чак като “Чернобил” не е, защото няма как да стане такъв взрив и пожар, който да изнесе радиоактивните продукти така високо в атмосферата. Това обаче, което става в Япония, е много сериозно. Случва се един от най-черните кошмари за ядрената енергетика и за ядрения оператор – да изпадне в състояние на пълна загуба на електрозахранване на реактора.
При това положение не може да се предотврати по никакъв начин за разтопяването на радиоактивното гориво, не можеш да спреш изхвърлянето на йод, цезий и други аерозоли. Не можеш да направиш нищо.
– Може ли да кажете хронологично какво точно се е случило с централата “Фукушима 1” след голямото земетресение на 11 март?
– “Фукушима 1” или “Фукушима Даичи” има 6 реактора. По време на земетресението 4, 5 и 6 реактор са в планов ремонт, работят първите три. В Япония има прецизна система за информиране – монтирани са детектори в океана. Те дават сигнал за сеизмична активност, дори можеш да се абонираш за него на мобилния си телефон. Този сигнал е получен и всички работещи реактори са били заглушени за 5-6 секунди. Направено е дори преди сеизмичната вълна да достигне до тях. Така че най-непосредствената заплаха на първо време е овладяна. След това изключват всички работещи реактори в Северозападната част на Япония. Така се разпада цялата електросистема и връзката се загубва. Има резервни дизелгенератори, които трябва да захранват системите за безопасност – аварийното разхлаждане на реакторната система и аварийното инжектиране на вода в нея. Те дават ток. Захранват се прибори, компютри, комуникации. Така че в началото нещата са по сценарий, но след около 55 минути операторите регистрират, че се изключват дизелгенераторите на 3-те реактора. Засега го обясняват, че е заради цунамито, достигнало централата.
– Значи все пак е спряна ядрената реакция?
– Да, поглътителите са вкарани в активната зона. Верижната реакция е убита. Но тук опасността е друга. Проблемът е, че при разделянето на урана се получават 2 радиоактивни продукта, 2% от радиоактивното гориво е от такива елементи. Щом излъчваните от тях йонизиращи лъчения се погълнат от горивото, тяхната енергия се превръща в топлина. И тя е толкова голяма, че започва да нагрява топлоотделящите елементи. При положение, че не работят системите за охлаждане, слоят вода над тях започва да намалява и когато се покажат над нивото на водата, в средата от пара и газ се получава много бързо повишаване на температурите на обвивките. Стигат над 600 градуса, 800 или 1000 градуса. Започва химическа реакция между циркониевите обвивки и парата – отделя се топлина… отделя се и много водород. Ако температурата в активната зона стигне над 1200 градуса, тя става самоподдържаща се. Няма да спре, докато не изяде всичкия цирконий вътре. В Япония благодарение на това, че в началото е имало охлаждане на активната зона, тези условия се достигат за два пъти повече време от 12 часа.
– Какво помага на операторите това?
– Не много. Въпреки че правят отлична организация – още същия ден успяват да доставят мобилни дизелгенератори, американците им пращат техника. Всъщност най-доброто е, че имат време да евакуират хората. Но идва вечерта, а в пълен мрак какво можеш да направиш. С фенерчета, прожектори и фарове срещу реактор.
Пораженията върху елсистемите са толкова големи, че не успяват да включат мобилните генератори. Очевидно част от водорода е успял да се акумулира. И идва взрив на първи блок в събота. Той разрушава цяла част на реакторния корпус. Огромна зала с огромна шахта. Отгоре има голям кран, покрив, друго оборудване. Всичко това е изметено от взрива.
– И следва изтичане?
– След като водородът изтича от реактора, очевидно, че и другите газове излизат от него- леснолетливи елементи като йод, аерозоли които съдържат цезий, Бог знае още какви частици. Радиационната обстановка се влошава чудовищно.
Вчера сутринта на границата на централата мощността на измерената доза е 500 микрозиверта на час. Това наприер е 1300 пъти над-нормалния радиационен фон на това място.
Годишната доза за работници в ядрена централа е 20 милирентгена. Т. е. сега има много опасна радиационна обстановка. Днес вече е измерен 1 милизиверт на час – два пъти по-голяма мощност на дозата.
– Така както разказвате, какво му е по-малко опасното от “Чернобил”…
– При “Чернобил” имаше ядрен взрив от 10 до 27 тона тротилов еквивалент, който разпръсна части от активната зона на огромен периметър. И освен това имаше пожар, който изкара радиоактивните елементи във високите атмосферни слоеве. В Япония нещата не могат да се сравнят, но са достатъчно катастрофални.
– Ако трябва да се класифицира по скалата за ядрени събития ИНЕС коя степен е, според вас?
– Според ИНЕС засега е докладвано като ниво 4. Според мен обаче няма как да не вдигне до 5, може и на 6 да отиде. Има почти частично разтопяване на горивото във всеки от реакторите…
– Извинете за въпроса, но може ли японските власти да спестяват част от информацията за това какво се случва. Знаем, че МААЕ много държи на точното информиране, но те може ли да забавят сведенията, за да не предизвикват паника?
– Мисля, че японското правителство действа по правилата. Що се отнася до тази ядрена компания, която оперира в централата, аз съм скептичен към нея.
– Имате предвид ТЕПКО – „Токио електропауър къмпани“?
– Да, тя има лош имидж потвърден от практиката. Преди 5-6 години японската власт хвана тази компания в лъжа. Фалшифицирали са данни на реактора, правили протоколи за неправени тестове. И тогава регулаторът затвори всички 17 реактора на тази компания за година и половина. Пък и сега не казват каквото трябва.
– Какво не казват?
– Не е ясно каква е температурата в активната зона. Това е основен параметър, който обуславя аварийните действия.
– Това ви твърдение срещу ТЕПКО може да предизвика скандал въпреки че вече се прокрадва по агенциите.
– Защо, твърденията ми могат да се проверят, те са известни. Тогава Япония се справи без 17-те им реактора, въпреки че беше лято, трябваше да се пускат климатици. Чух и друго. Цялата централна зала е отнесена вътре в басейна с отработило гориво. В този басейн има 50-60 тона тежък метал, но ако стените на басейна са повредени – ако водата изтича – не могат да предотвратят тежък инцидент. И това ще качва температурите. Може би отгоре инсталират пожарни кранове. Но че няма информация за тези неща, също е притеснително.
– Г-н Касчиев, кога ще можем да кажем, че нещата в централата са поне овладени донякъде?
– Не са овладени, нещата там са извън контрол. Нямат никаква друга възможност, освен да черпят вода от океана за охлаждане. Това е безкрайно отчаяна мярка – караш пожарни автомобили и ръсиш навсякъде. Ясно е, че тези три реактора са отписани напълно. Надеждата е да задържат радиоактивната топилка да не пробие корпуса на реактора и да изтече. Ако тази лава пробие 10- милиметровите плочи, достъпът до околната среда е безпрепятствен.
– И въпросът, който вече май не ми се иска да ви задавам. Има ли опасност облакът да стигне България?
– Днес изхвърлените аерозоли са тръгнали към морето. Шести американски флот, който е бил в района, веднага е получил нареждане да се изтегли. Това показва, че има движение на радиоактивни маси. Прогнозата обаче е, че вятърът ще се обърне обратно към Япония, оттам към Азия. А след 4,5,6 дни може да обиколи цялото земно кълбо.
– У нас засега съобщенията са, че не може да има опасност за България.
– Аз ви гарантирам, че през следващите дни тревогата ще се засилва. Не може някой да се смята за говорител на Господа. Ако въздушните маси тръгнат към Токио, къде ще ги пратят тези над 30 млн. души. Тези аварии показват, че е трудно да се оцени сеизмичната заплаха.
– Т. е. ако сега в Япония завали дъжд, колкото и грозно да звучи, ще е по-добре за Европа.
– Ако там завали дъжд, ще пострадат в момента рибите, раците, цялата мръсотия ще иде в морето и после пак ще си ги изядем, но част от тях. Може обаче тези маси да се вдигнат по-високо. И да обиколят цялата земя.
– 25 години след “Чернобил” пак ли трябва да се питаме какво да правят хората, за да се защитят?
– Да следят информацията. Засега нито до Европа, нито до България е дошло. Но вече трябва да се вземат елементарни предпазни мерки. При опасност, че облакът приближава, бременните, майките с малки деца да си стоят вкъщи на затворено, да не се простира прането навън. Като се върнете в къщи, събувате и миете обувки, дрехи, ръце, коса.
– Тези радиоактивни частици са с период на полуразпад много години, какво, като се мием седмица…
– Първите дни най-високата опасност е от радиактивните благородни газове. Те се разпадат след няколко дни, после остават най-опасни изотопите на йода 131 с период на полуразпад 8 дни. И той се разпада напълно за 2 месеца. Ще се вземат йодни таблетки. Но те са специални и се дават от властите.
Да не се рискува в никакъв случай с капки йод на бучка захар или разтворени във вода. Хората само ще си повредят стомаха и червата. При голяма концентрация на частиците може да се ходи с маски. Трябва усилено да се мият улиците в градовете. През май да не се ядат ранни плодове и зеленчуци. Много е важно млякото. Ако има радиоакотивни маси кравите трябва да се приберат в оборите. Оставят ли ги да пасат свободно навън, отложеният йод влиза в млякото, сиренето, кашкавала….
– Защо веднага след съобщенията от Япония всички скочиха пак срещу АЕЦ “Белене”. Във Франция, в други държави няма ли рискови централи. В самата Япония са 54 ,и то в сеизмичен район.
– Дошло е време за кардинални решения. Преди ни убеждаваха, че тежка ядрена авария се случва веднъж над 10 000 години на реактор. А какво стана? За 30 г. станаха 4 тежки аварии – първо САЩ, после Чернобил, сега два реактора в Япония. (Вчера имаше още един взрив- бел. ред)
При това положение трябва да се забрани строеж на атомни централи, където има земетресения, цунами, наводнения. И в места с тероризъм. Има 21 реактора в света от първо поколение, които трябва да се спрат. Вече да се строят само от трето поколение. Те работят без електрозахранване. Но в света има само 3 такива. Известно е, че и Белене е в сеизмичен район…
– Известно е и вашето отрицателно отношение към строежа на АЕЦ “Белене”…
– Там е опасно – имаше през 90-те години решение да се построи система от три сеизмични станции и да се засече характеристиката на сеизмичните вълни. Не е важна само силата, а и честотната характеристика. РВЕ бяха обезпокоени от тази ситуация, знам, защото имах срещи с членове на надзорния им съвет. Знам, че поръчаха детайлен анализ на сеизмичността на площадката в “Белене”, той трябваше да приключи есента на 2009 г. Два месеца след това те се оттеглиха от проекта.
– Така правите директно внушение, че РВЕ са се оттеглили затова…
– Не, искам да направя апел към НЕК и към държавата – нека поискат от РВЕ този анализ и да си платят някаква част, за да бъде прочетен. Мисля, че това е важно.
Георги Касчиев работи в Института по изследване на риска към Университета по природни ресурси и приложни науки във Виена.
Той доктор на науките по реакторна физика.
През 2001-2002 г. е професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт.
Бил е съветник на генералния директор на МААЕ. В периода .1997-2001 година Касчиев е бил председател на тогавашния КИАЕМЦ, сега Агенция за ядрено регулиране.
Роден е през 1949 г. в Шумен.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
