Идат!

Идат!

- Идат! Идат! - дочу се отдалеч гласът на баба Пенка от партера.

Михова от третия етаж боязливо надникна през балкона. Бабата пъргаво дотича пред блока и залегна зад каменния цветарник.

- Как пък веднъж не я уцелиха тая бабишкера! - чумоса я Михова и влезе обратно в стаята.

Мъжът й бе по гащи, но нагоре с бяла риза и широка цяла педя шарена вратовръзка от осемдесетте.

- Изтупал си се! - скастри го тя - Обаче защо не си обръсна муцуната! Като ти видят четината, дето започва от долните клепачи, гардовете пак ще стрелят по прозорците ни! Миналия път две саксии простреляха!

Михов не й обърна внимание, ами се подаде до кръста от прозореца и се загледа нагоре по улицата.

Михова се совна и включи на най-горещо ютията.

Засега бе тихо, улицата бе опустяла и даже уличните кучета никакви не се виждаха. Ясно, наистина са наблизо.

Изведнъж се подаде пилотният валяк, черен, лъскав, обсипан със сигнални буркани. Както можеше да се очаква, отнякъде...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност