от Рамела » 13 Апр 2011, 16:31
Отглеждането на деца, били то собствени или осиновени си е голяма отговорност. Човек трябва да узрее за идеята. Да е готов да им отдели достатъчно чувства, време и може би и финанси…Възхищавам се на хората, които осиновяват деца и им даряват необходимото, за да растат в нормална обстановка … А на осиновените деца бих казала, че само могат да се гордеят с осиновителите си и да им бъдат признателни. В един момент е много по-важно кой те е отгледал и възпитал, отколкото кой те е натоварил с някакви гени и те е оставил на произвола на съдбата… Също така осиновените деца е хубаво да знаят, че са особено специални за своите осиновители, защото са били единствените избрани от всички подобни на тях. Най-големият страх на осиновителите е реакцията на децата им, след като ги информират за осиновяването. Много често, за съжаление, съм чувала за бягство на такива деца и за прекъсване на връзка с родителите им. Дано някой ден разберат колко неблагодарно са постъпили и имат доблестта да поискат прошка и да зарадват с признателност и уважение родителите си !! Мили осиновители, гордея се с всеки един от вас !!! Мили деца, обичайте и почитайте родителите си !!!
