Пътят към Ада
Казват, “Пътят към Ада е постлан с добри намерения”.
Това не е напълно вярно.
Пътят към Ада е постлан с трупове.
Добрите намерения са твърде тънък пласт, върху който лежат планини от жертвите им.
Намеренията за социална справедливост раждат терористични актове. Верността към каузата на “истинския хуманизъм” води до предателство към България и анти-хуманни действия. Зверства.
Преди 86 години 213 души бяха убити в името на едно по – голямо добро. В името на това всички да получават по равно, независимо, че произвеждат различно. В името на това СССР да завземе и измуче кръвта на света, докато навсякъде не започнат да взимат по равно. Толкова равно, колкото е равна земята.
Тези хора са герои на България. Генерали, офицери, водили войните за национално обединение, кавалери на ордена” За храброст”, не паднали в Балканската, Междусъюзническата или Първата световна война, а умрели в един храм на религията, която изповядва любовта като най – важното нещо на този свят, по – велико от вярата.
213 са камъните, които теглят БКП към водата. 86 години тя потъва, мъчейки се да завлече и нас със себе си. Десетки хиляди са умрелите след това от добри намерения, но никой акт не е зареден с толкова символизъм като този. Атентатът в църквата “Света Неделя” е вододелът на две съдби; краят на надеждата, че населението ще узрее за ценностите на комунизма и ще ги приеме доброволно. След този акт БКП е унищожена като име в очите на хората и идва на власт със съветската армия.
МИР НА ПРАХА ИМ
П.С. Снимките са взети от блога на Валя и блога на Митко, които писаха преди мен за това
