Здравейте,
Ето че дойде ред и на първата ми публикация в този все още тъп, непопулярен, задръстен и почти-никому-известен блог, имащ амбицията стъпка по стъпка последователно да стане най-посещаван сайт в България, Top 1 в TopBlogLog и след което да завладее света 😀
Защо започваме точно със „Случка в автобуса“? Няма конкретна причина, просто това е най-прясното ми вдъхновение. И такаа какво се случи:
Връщам се аз от лекции с любимия ми автобус – 409, който учудващо беше полу-празен, въпреки че почти нямаше свободни за сядане места. Насочих се към средата, където е много удобно да се облегнеш, сложих си слушалките и си пуснах един от албумите на Linkin Park (да, фен съм). Точно срещу мен пък, от другата страна се беше облегнало едно хлапе, приблизително 4 клас максимум, високо кинта и двадесет, с огромна чанта, дори по-голяма от него. Абсолютно нормална всекидневна картинка.
След няколко минути обаче…
… от следващата спирка се качиха две баби на обща възраст малко над 320 години. Почти толкова и на килограми. Окачването на автобуса беше подложено на сериозен тест… Нямам идея как въобще успяха да се качат, а погледът им беше просто епичен, когато видяха че има само 1 свободно място, точно до „пространството“ където се беше облегнало лапето. Единият пингвин седна там, докато другият се облегна на парапета, без въобще да забележи че до него има дете. Логично след като радиуса на бабата-вампир беше доста голям, нямаше как да се съберат двама човека това място.
Хлапето отстъпи плахо 2 – 3 крачки и застана на края на парапета… без да каже нищо. Може би от уважение към по старите?
Бабите-крокодили започнаха типичния си разговор – на висок глас (чувах ги дори през слушалките), оплаквайки се от всичко – като почнеш от политиката и стигнеш до ниските им пенсии… В този момент бабата-тюлен, която „накара“ лапето да се измести в ъгъла, хвърли един бърз пренебрежителен поглед към „жертвата си“, след което се извъртя и с цялата си тежест нахално тръгна да се обляга назад към целия парапет… Добре че хлапето следеше ситуацията! То успя да направи бърза стъпка настрани и буквално си спаси живота… А бабето – продължи да се тюхка с другарката си по друга тема… Заинтересована само за личните си проблеми, тя дори не си направи труда да каже едно „Извинявай“. Може би защото не беше случайна постъпка? Е всякакви глупости съм виждал в този градски транспорт, но такова нахалство не бях срещал скоро… Интересна беше реакцията на лапето – абсолютно нулева… То вдигна огромната си чанта и се премести на друго място. Без реакция, без възражение, без да каже нищо…
Старите хора трябва да се уважават? Тя станала 200 кила, яла цяла зима, не спортува, защото спортът, разбира се, е нещо абсолютно немислимо. Той е за млади хора, ние сме стари, уморени, дай ни да висим по цял ден пред телевизора и да охкаме и пъшкаме, да се оплакваме от проблемите си и да гледаме турски сериали… За малко да премаже хлапето, но това не я интересува, важното е на нея да й е удобно. Майната им на другите. Това ли трябва да уважавам? Че е 100 годишен вампир, без елементарно възпитание?!?
Така че, може да звучи малко безсърдечно, но аз изобщо не съчувствам на българските възрастни хора. И то точно заради такива „индивиди“ и микс от подобни сутиации, които са останали в съзнанието ми. Уважавам достойните хора, без значение на колко години са, от къде произхождат и какъв е техният социален статус.
Ето за това ще емигрирам!
… aко статията ти е харесала, удари ми едно рамо 🙂 –>
