Напоследък антиамериканизмът се е превърнал едва ли не в отделна научна дисциплина. Онзи ден, например, ми попадна едно изследване на двама американски автори под заглавие “Какви сме и защо не ни обичат”. Вътре имаше таблици, диаграми и прочие научен апарат. Няма да се учудя, ако някой университет открие катедра по научен антиамериканизъм.
Категорично не одобрявам такъв подход към нещата. Основата на явлението “антиамериканизъм” е изключително проста и може да се опише с едно изречение: бедните и неуспелите мразят богатите и успяващите. В лицето на останалия свят американците са богатите и успяващите.
Никой не мрази, да речем, Куба. Имам предвид това, което се поднася на публиката под същото име. И защо да я мрази? Тя достатъчно успешно се мрази сама. В резултат на което се е докарала до това състояние. Даже някои я обичат.
Обичат Куба, но никой не иска да живее там. Най-вече самите кубинци.
Всички честни и прогресивни хора мразят Америка, но дават мило и драго да живеят в нея. Тези, които я мразят най-много, дават най-милото и най-драгото си. Най-големите комунисти и русофили първи изпратиха там дечицата си. Не в Русия, която обичат дори повече, отколкото съпругите си, а в Америка.
Живеят сега тези дечица в Америка, но се оплакват колко лошо е там. За да имаш пари трябвало да работиш. А и американците били едни тиквеници.
Един мой познат, който редовно следи документалния канал “Анимал планет”, изумен ми разказа как някакъв американец от Флорида бил арестуван по донос на съседите си, защото возил кучето си в багажника на колата. “Егати шантавата страна!” – беше неговият коментар. Принуден бях да се съглася с него. В България това не би могло да се случи. Можеш да затвориш колкото си искаш кучета в багажника. А и не само кучета. По едно време в употреба беше заплахата: “ще те возя в багажник на Витоша“. Някои даже ги возиха. Да са арестували някого за това?
В такива моменти човек разбира как понякога не цени нещата, които притежава.
Всички се оплакват колко е лошо в Америка, но никой не си отива. Една моя далечна позната, която тук минаваше божем за писателка, също успя да се добере до свободния й свят. От там отвреме-навреме изпраща по някой разказ, в който иронизира “двуизмерните” му обитатели. Но нещо не бърза да се върне в собствения си многомерен такъв.
Без да одобряваме такъв вид поведение, можем да го разберем. Щастието е непостижима категория. В същност, единствената страна, където човек може да бъде напълно и безусловно щастлив, е може би Северна Корея. Ако въпросната писателка беше отишла да живее там, от нея бихме получавали писма с примерно следното съдържание:
“ Тук сме много добре. Всеки ден ни дават по двеста грама ориз. Има за всички. Освен това срещу нас има парк с чудесни треви, много от които стават за ядене. Но всичко това е нищо пред щастието да бъдеш ръководен от председателя Ким.
Днес е особено щастлив ден за мен, защото ми цъфна кимирсенчето*.”
Така, че антиамериканизмът може да бъде разбран, но не може да бъде одобрен. И съображенията за това не са само етически, а, преди всичко, прагматически. Глобалното село, в което предстои да живеем идните години е много повече реалност , отколкото метафора. Хората, живели на село, а също и голяма част от тези, които не са живели, знаят, че основна фигура във всяко село е пъдарят, или както го наричат някъде, полякът. Добрият пъдар или поляк е гаранция, че лозето ти, гледано цяла година с любов, няма да бъде обрано наесен от друг.
Можем да обичаме или да не обичаме Америка, можем да не приемаме ценностната й система, но не можем да отречем, че тя изпълнява съвестно ролята си на пъдар в глобалното село. При това на много особен пъдар – който не само не иска да му се плаща за работата, която извършва, но и сам поема по-голямата част от производствените разходи. Той не върши това от алтруизъм, а вероятно защото има полза в глобалното село да цари ред, законност и сигурност и тази полза оправдава направените разходи. Но от това имат полза и всички останали добронамерени обитатели на селото.
Ако един ден той се окаже неплатежоспособен, или просто се обиди от системно оказваното му недоверие и се оттегли да пази само собствената си градина, ние ще трябва да търсим нов начин за установяване на колективна сигурност при други, по-неизгодни условия.
Не случайно употребихме думата “добронамерени”. На света има много противници на Pax Americana, защото той им пречи да ползуват чуждите лозя като свои. За тях антиамериканизма, и особено изповядващите го в самата Америка, са като манна небесна, или “полезни идиоти”, ако използуваме израза, с който Ленин навремето е окачествил левите западни интелектуалци по отношение на собствената му кауза. Изключително сполучлив израз, защото как иначе да наречеш хора, не правещи разлика между печалба и загуба.
Не се оставяйте да ви правят на идиоти.
* Кимирсенче и кимченирче са специален сорт цветя, създадени от севернокорейски градинари. При правилно отглеждане те цъфтят на рождения ден съответно на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир. Поставянето им на прозореца е разрешено и задължително.
Лесно можем да си представим какво означава да не ти цъфне някое от тях навреме.
