По стълбите на... живота

По стълбите на... живота

Оня ден станах на 57. Цял живот досега работих, носих, принасях, служих на родина и на фирми всякакви. Търсих духовното и гледах да се задоволявам с малкото, което аз и семейството ми имахме на този свят.

Беше ми трудно, когато дъщерята растеше и тази духовност не стигаше, за да ѝ купуваме хубавите дрешки и всякакви нещица, каквито имаха приятелките ѝ. Затова тя все повече се комплексираше – а ние и казвахме, че я обичаме...

Сега тя е на 30, пълна материалистка, катери бясно фирмената си кариера, бягайки от страха от немотията в нея и както тя казва, "повдига ми се от вашата илюзорна тъпа духовност – вие сте луди бе!" Затова ли я обичахме толкова, затова ли и четяхме беседите на Бахайската вяра всяка вечер преди сън? Оооох. Боже, защо? Защо така ме наказваш?

Ето, на 57 години съм. Днес отиваме с жената на гости на един приятел – той живее на 16-тия етаж в една панелка в „Младост" 1. Спряхме долу на тротоара ладичката от 92-ра и хайде в блока. Ама спрели нещо...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност