Алеите
варират по сложност и форма от широки, елегантно настлани с камък,
до плочопътеки и най-опростените утъпкани пътечки. В една Градина
разбира се може да срещнете и от всички тях. Но най-силно впечатление
правят и най-забележими са си добре наредените плочи от естествен
камък, с равномерни, оформени фуги.
– Ако решите Вие да си правите настилките в двора, ето малко
съвети:
Подготовка
– преди да се започне, каквато и да е дейност, най-напред трябва
да сте наясно от къде до къде ще редите плочите, ширина, дължина
на алеите и площадките. Най – лесно се работи като преди това си
имате едно проектче, по което да действате, дори то да е нарисувано
с молив на парче картон. След като сте решили от къде до къде и
на къде ще редите камъни трябва и да ги изберете, освен ако не сте
ги избрали още преди две години и сега специално заради тях да искате
да правите настилка в двора си.
Както
и да е. Та на пазара, както и в природата се срещaт най- различни
породи камъни, за формите няма да споменавам понеже от думата естествен
би трябвало да сте разбрали, че не е с точни форми и всяка каменна
плоча си е индивидуална, освен че на дебелина са приблизително еднакви.
Не
е нужно чак да знаем точното име на вида камък, дали е гранит, гнайс,
варовик, пясъчник, важното е да става за настилка. Надали ще има
някой склад, където да продават камъни и да ви преметнат, а и за
камък менте не съм чувал някой да произвежда.
Единственото,
което ни вълнува освен външния му вид, е дебелината му. По- тънкият
камък обикновенно е облицовъчен и не бих Ви го препоръчал за монтаж
на земята, затова избирайте по-дебелички, но пък да не отидете в
другата крайност и да вземете за зидария. Все пак по-тънък е по-
добре, стига да не е за път, през който ще минават турски тирове.
Сигурен
съм че като отидете да разпитате за цените и да разгледате камъните,
вече ще знаете повече от достатъчно за тях. Kой е от Ивайловград
донесен онзи ден, кой му светка слюда от жилките, кой е варовик
и кой гнайс, а има и такива които са с отпечатъци на вкаменели листа
на папрати от юрския период на мезозойската ера и т.н. и т.н. Е,
стига продавачът да не е в кофти настроение и да не му се говори,
но това е рядкост, а и складове много.
След
като си изберете камъка, е хубаво да извадите онова чертежче на
картона и да видите колко квадрата ще ви трябват, прибавете към
тях още 15%, защото фира винаги ще има, а както казва един познат
майстор ”матряла стига га артиши”. След което е добре да закупите
всичко на един път, а не на два-три, поради факта, че като дойдете
следващият път, плочите може да са изчерпани и да се налага да взимате
подобни, а не е приятно тука едно, там друго.
Избрали, закупили, пренесли камъните, готови за редене.
Но преди да започнете както казах, трябва да се подготви терена,
а именно: с кирка, мотика, лопата и гребло заравнявате приблизително
добре, ако можете и още по добре. След което се връщате отново в
оня склад за камъни да си поръчате и няколко кубика филц и пясък.
Дренажа според всички баш майстори бил много важен, та затова се
налага да се постави първо филца, а и тамън така ще заравните още
по-добре от предишното добре. А вече отличното заравняване идва
с пясъка, там може да използвате и мастара (права дълга летва, обикновено
в бяло).
Но
все пак ако сте решили да минавате с колата отгоре е добре вместо
да ползвате за заравняване филц и пясък, направо да налеете бетон
върху, който да редите настилката. Така здравината на камъните се
умножава доста пъти, а и няма да се размесвтват и хлътват като минете
17 пъти. Как се лее бетонова плоча мисля, че не е нужно да Ви обяснявам.
Монтаж – след всички тези манипулаци идва съществената
част, за която ви съветвам да си вземете майстор или поне някой,
който е гледал как го прави някой майстор. А именно поставянето
на майките или прехвърлянето на размерите от чертежа на земята и
даването на наклоните.
Но
преди това може да разбъркате малко разтвор, защото камъните ще
ги циментираме здраво да не мърдат “налево-надесно”. Иначе за разтвора,
какво да ви кажа…? Точна доза..? Хм..? Ми досега няма майстор,
който де е казал точна доза и тя да съвпада с дозата на друг майстор,
обикновено те казват – ”я оди разбъркай малко” и след като пък попитате
-”колко и от кое” те казват ”абре я тури там такова, две кофи песък,
половинка цимент и вода, ама повечко от онуй…” след, което каже
”не така вре, амче аре давай ся нищо бръкяй” и то стане супер, кога
повече от това, кога повече от онова, се си става.
Така
че давайте смело, нещата се учат в движение. Само аз от опит мога
да ви кажа да не сипвате много вода, че ще ви отплува цимента и
иди го гони, а и тоя разтвор е хубаво да го бъркате някъде на близо,
че да не го носите после двеста-триста метра. Та след като сте го
разбъркали добре с лопата в кофата, изсипете в единия от ъглите
на алеята или площадката , след което и в другите три и така в четирите,
нека насипа от разтвор е поне 4-5 см.
Айде
сега да поставим първата плоча. (Пак ви подсещам, поне е хубаво
майстор да ви го започне.) В кофа с вода сипвайте цимент, бъркайте
и слагайте докато стане гъстичко като… както му викат циментово
мляко да стане. След което си изберете камък, който да монтирате
в единият ъгъл, може да го пставите на мястото му така, че да видите
как стои, коя страна ще е отгоре, коя отдолу ако трябва може и да
очупите част от него. После го вдигнете намажете долната му страна
с циментовото мляко и пльос върху разтвора, съответно с чукчето
го почуквайте отвсякъде че да изгоните всякакъв въздух отдолу. По
същият начин и другите три ъгъла.
Сега
взимате едно дълго, тънко, но здраво въженце – канап. Връзвате го
на единят монтиран камък и съответно на другия, като го опъвате
до перфектност. Тук вие трябва да сте наясно накъде ще е наклона.
Дали ще има, дали няма да има, дали е площадка или не е площадка,
а тясна пътека.
Но
да приемем че наклонът ще е на ляво. То тогава трябва дясната плоча
да е по-нависоко от лявата. Преди да почнем да мааме с чука по лявата
че да слегне и да сме готови с наклона, е добре да поставите нивелир
(онова с мехурчето) посредата между двата камъка и да се уверим
в хоризонталата. Съответно чукайки по лявата плоча не бива да забравяме
че пък и голям наклон не е хубаво.
Така
с възможно най-малко нерви опъваме навсякъде въженца и нивелираме,
колкото повече въженца, толкова по-добре, дори и повече от половината
да не вършат никаква работа, поне изглеждаме като истински майстори
и си личи отдалеч че вършим наистина сериозна работа. А тази работа
наистина не е шега работа.
Та
да се върнем на първоначално опънатото въженце. Под него трябва
да насипем от онзи разтвор, където го бъркахме, ако не е стегнал
вече де, ако е стегнал бъркаме пак, сега поне дозата е ясно. После
си докарваме няколко плочи и си избираме една по една, мажем с циментово
мляко, поставяме, отгоре причукваме с чукчето, така че да е на височината
на въжето, да няма въздух отдолу и съответно почваме рисунъка на
фугите.
Истинският
майстор реди максимално близо и на еднакво разстояние между камъните,
но това вече си е майсторлъка. Мажеш, лепиш, следиш фугата, въжето
и постоянно причукваш, докато изкараш един ред до другият ъгъл.
Който пуши сега е моментът да изпуши една цигара.
След като сме се нарадвали на идеалният ред, сътворен от нашите
ръце, почваме да редим към другият ъгъл по същия начин. После и
до дугият, така докато стигнем онзи, от който бяхме започнали. А
докато редим не е зле редовно да си проверяваме с нивелира, поне
докато редим първите редове, така наричаните ”майки”.
Е,
остана пълнежа от вътре, там сипвате разтвор и редите, по-малко
следите нивото, защото редите на ред до друга, но и това не е лесна
работа. Тука е изкуството да редиш с хубава правилна фуга. Освен
че е добре да е сравнително еднакво дебела навсякъде, добре е също
така и да няма места където се събират повече от четири, дори ако
няма кръстовища е най-добре.
Нещо
също така важно е да не бързате, … бавно и спокойно, имайте предвид
че един майстор взима между 20 и 30 лева на квадрат, така че един
квадрат да наредите днеска, изкарахте за бирата и цигарите. Пък
и си вземете помощници. На един от тях му дайте важната задача да
запълва фугите, една също така отговорна и майсторска работа за
хора със здрави нерви.
Тази
манипулация се извършва по следният начин. Взимате двулитровото
шише от бирата която изпихте сутринта и го пълните с циментено мляко
и бавно и спокойно сипвате във фугата между плочите, така че да
не прелеете. За това и с вас да има една гъбичка, че ако сипете
отвън, веднага да забършете. По-добре е веднага да почиствате, преди
да е засъхнало, отколкото после да трябва да търкате с четка. В
млякото може да слагате различни оцветители, но за мен си е най
-добре без.
После
поставяте две дъски на хикс по средата, така че никой да не минава
до утре. Утре измитате, може и да измиете и смятате колко квадрата
сте наредили и се тупате по гърдите победоносно доволни от себе
си казвайки ”повече…., няма се занимавам с такива работи”.
Извинявам
се за начина си на изразяване, особено на тези които си изкарват
хляба с тази тежка и наистина майсторска работа. С казаното не съм
искал да нараня или подценя трудът на никой. Ще се радвам ако съм
полезен на някой с моите ”глупости”, зад които заставам на 100%,
и твърдя че ако спазвате написаното, ще се справите с направата
на настилка от естествен камък.
текст
и снимки: Мартин Р. Варсано
Моля, ако се възползвате от материалите в нашият
сайт – приложете активен линк.
