Снимка след снимка към незабравимите спомени
Помните ли Смена 8 – съветските фотоапарати, задължителна част от багажа при всяко пътуване, летуване или събиране с роднини? А тръпката да вземем резултата от местното „Фото“? Подреждането на материала в албуми по хронологичен ред също беше част от удоволствието – фиксирани директно с лепило или във всевъзможни хартиени ъгълчета и целофанени джобчета.
Толкова отдавна беше, че ако го кажем на децата и внуците, ще ни погледнат с насмешка. С появата на дигиталните камери (вече дори не ги наричат фотоапарати), снимките вече съхраняваме на флашки, дискове или директно в компютъра. Вече почти никой не проявява снимки на хартия.
Все още пазя снимките от абитуриентския си бал (някои дори черно-бели), но пък след срив в компютъра загубих тези от бала на сина ми от миналата година. Как тогава да се оправим с цялата тази бъркотия от папки с дигитални спомени и да ги съхраним в удобен и красив вид?
На помощ идват
програмите за фотоалбум
Наричат ги още и фотокниги, но на практика говорим за един и същ продукт. Принципът е направо елементарен. Всеки сам сваля програмата на компютъра вкъщи. Няма нужда да се притеснява, че не е инсталирал сам програма на машината си. Нужно е само да следва инструкциите. После избира размер и брой на страниците на бъдещия си фотоалбум, задава фон (предложени са множество тематични варианти) и разполага снимките на страницата.
Когато сме готови със своя вариант за фотокнига, го изпращаме по мейла на посочения адрес, за да го бъде копиран. Преди това обаче трябва да изберем още няколко неща – грамаж на хартията, гланцова или матирана да бъде тя, какви ще са кориците и как ще бъдат захванати страниците – със спирала или чрез залепване. Всички тези елементи разбира се определят и крайната цена. Към нея ще прибавим и 4-5 лева за доставка по куриер, в случай че не искаме да си вземем книгата лично от офис.
Речено – сторено
Признавам, че думи като „софтуер“ ми звучат сложно и бях на път да се откажа – очаквах суперсложна програма, подходяща за напреднали специалисти. За моя изненада изтеглянето на програмата от сайта picsi.bg отне само няколко минути, но точно когато си мислех, че следва приятното подреждане на снимки, се оказа, че готовите темплейти (в случая готов фон, върху който се подреждат снимките) не могат да бъдат отворени. Програмата ми предложи решение да инсталирам още нещо, което аз реших да не правя – принципна препоръка на човека, който ми инсталира и се грижи за компютъра ми.
Нямаше как да продължа, затова трябваше да потърся друг сайт. Това разбира се не означава, че picsi.bg не е добър вариант. Напротив – проблемът явно беше в несъвместимост на някоя от програмите, а не в продукта на сайта. Опитайте, при вас може да се сработят.
На следващата интернет страница, предлагаща безплатен софтуеър за фотокнига, ми поискаха имейла, преди да ми предоставят линк. Отново реших, че ще потърся друг вариант, защото не желаех да получавам хиляди непоискани от мен писма на по-късен етап. Вече чета и информацията за всички необходими за функционирането на програмата приставки.
Така попаднах на третия сайт funbook.eu. Тук трябваше не просто да напиша имейла си, но и да направя регистрация, още преди да изтегля програмата. Явно наистина трябва да си оставя имейла…
Склоних да го направя на четвърто място, на fotokniga.bg. Тук открих не само указания как да си направя сама албум, но и демоверсия за създаването на примерен такъв.
Просто, като детска игра. И си е така
Прозорците за създаването на фотоалбума се отварят един след друг. При това първият е корицата. Тук може да я създадем с предоставените ни ефекти, с име, с дата, със заглавна снимка или да използваме някой от готовите шаблони по категории – лято, рожден ден, сватба, деца, романтика, пътуване…
Обикновено през средата на корицата излиза маркирана в сиво зона, която всъщност е гръбчето на нашата книга. Тя не се отпечатва, тоест трябва да разполагаме нещата така, че да не влизат във въпросната зона. Ако използваме шаблон на готова корица, обикновено тя е с вече изписано име (например „Нарциси“, или „Море“). Програмата обаче ни дава опция да го изтрием и да сложим свое заглавие.
Спирам се на едно предложение и преминавам към следващата стъпка: избор на фон на страницата. За такъв може да използваме дори друга наша снимка – нужно е само да я изсветлим или замъглим.
Избор на рамки за снимките – отказвам.
Следва изборът колко снимки на страница да има и начина, по който да бъдат разположени. Хубавото е, че възможностите са илюстрирани с примери, а от нас се иска да кликнем два пъти върху предпочетения вариант. Така може да зададем шаблон с по 1, 2, 3 или повече снимки на страница, да ги застъпваме като колаж или да си оставяме място за надписи.
Като за първи път, не ми се пишат закачливи изречения под и над снимките и отказвам опцията. Но, ако бях решила да пиша, тогава отново има набор от шрифтове и ефекти – наклони, различни цветове и т.н.
Остава само да избера снимките
Маркирам набързо 30 и ги пускам да се редят автоматично по местата, които съм задала предварително. Освен автоматично, всяка снимка може да се поставя индивидуално, да се увеличава или намалява размера ѝ, както и да се използва само част от нея.
Сътворих албума за около 15 минути. Накрая излезе надпис, че при поръчка качеството на изображенията ще бъде подобрено от специалистите във фирмата.
Колко струва отпечатването?
Стандартен размер (27х20 см), с твърди корици, със спирала и с 4 дни за изработка – около 50 лева. Луксозните фотокниги са с корици от лен, канава, структуриран ламинат или кожа. Размерите и броят на страниците също са по желание на клиента. Скъпо ми е за първото аматьорското изпълнение, затова потърсих други фирми и промоции – има и фотоалбуми за 15-19 лева.
Неудобството е, че трябва да свалиш тяхната програма за изработка на албума и да го направиш отново – всяка фирма работи със свой софтуер за сглобяване на фотокнигата. Затова няма начин да използвате вече направен албум.
Изпращането на вече готовата фотокнига за отпечатване става чрез личен акаунт за поръчка. Изпратеният албум се съхранява в сървъра на фирмата около 20 дни. Това е удобно, ако решим да поръчаме още албуми от готовия вид. Разбира се, преди да изпратим продукта, трябва да го прегледаме още веднъж за правописни грешки, празни места или да направим последен оглед на снимките в него. Програмата също „хвърля едно око“ на албума и посочва евентуалните технически грешки.
Последното, което трябва да направим, е да проверим цената, която ще платим за фотоалбума си. Информацията ще получим от т.нар. кошница. Интересно е, че цената падна наполовина, когато избрах да отпечатам фотоброшура – тя е подобна на книгата, но с по-малко страници и с по-тънка хартия.
Плащането става по всички познати ни начини – с наложен платеж, с банков превод, кеш във фирмата, по електронен път. След като изберем удобния начин, на електронната ни поща пристига обобщен вариант на нашата поръчка, заедно с фактура и срока за доставка.
Зарязвам първия направен от мен албум и обмислям следващ. В него обаче искам да присъстват и снимките от старата Смена 8. Превръщам ги във файлове на домашния скенер. Снимки на хартия се сканират и във всяко фотографско студио, места за копирни услуги и интернет зали. Цените варират от 0,20 до 0,50 лв. на снимка. Всичко това си струва и усилията, и парите при възможността да имаме уникална, луксозна и редактирана от нас самите книга със спомени.
Най-често се поръчват сватбени албуми и такива с бебешки снимки, но фотоалбумът е приятна изненада за юбилей на родителите, начин да споделим живота си с приятели в чужбина или за да сложим в ред снимките от кутии и пликове в килера. Но най-важното е, че без да сме компютърни спецове, можем сами да направим уникален албум, който в последствие да разглеждаме и да показваме с удоволствие.
