Дойде ли пролетта съм като абониран за Странджанското крайбрежие.
В този сезон, също като есента, нещата се случват за кратко, затова без да губя време се отправих към най-красивото място по нашето черноморие – Силистар.
Там се присъединих към Иван и Христо, които с нескрито разочарование оглеждаха скалите.
Безжизнено плоското море гъмжеше от кръвожадни щипалки, застанеш ли на място и гадините мигновено се нахвърлят на голата плът.
Да снимаш море без вълни и облаци си е чисто прецакване.
По заран отидохме от северната страна на залива.
Пътеката върви над морето и както беше тъмно, ако не знаех, не бих допуснал, че то е само на метри.
Липсваше обичайния шум, плисъка в скалите, писъка на чайките…
От хоризонта внезапно доплуваха облаци и точно преди изгрев небето пламна.
Появи се лек полъх, който леко набразди плоското, като стъкло, море.
Близо до брега Странджа напомня за себе си с избуели пролетни треволяци и разнообразни цветчета.
