pavlina-stamenova – Пробуждане – поезия: Философска, на Български език

1
Добави коментар
pavlina55
pavlina55

ПРОБУЖДАНЕ

Събуди се! Без тебе… Век-нощ е.

Няма принц. Нито просяк минава.

Сто години бълнуваш… И още?

Шарл Перо те дари – с незабрава. 

Знай – очите преди да отвориш –

бездна чака те… Жива – измама!

Пей на птица… С дърво да говориш.

За човек? Не бъди глухо-няма…

Остани сестра на ветровете…

С глашатаи – недей се надвиква.

И с корона – от царствено цвете,

не препускай с каляската-тиква…

Събуди се, Мечтателко – бледна!

Но… Преди полунощ да удари…

Пресуши, със въздишка последна,

и надежди… И – спомени стари.

Разпали с тях Олтара-огнище…

Пепеляшка не си… А – принцеса?

Ех, Животът е дяволски – пищен!

Той – пантофките знае къде са…

Прекосиш ли пустините знойни,

ще танцуваш – по лунна жарава.

Там ликувай с души сладкопойни.

Само Бисерът – Бисер познава!