Съвременният ум постепенно се открива за различните представи за реалността. Велики учители от Изтока посещават Запада и четат лекции, а книги от всички мистични течения печелят все по-голяма и по-голяма читателска аудитория. Отчайващото състояние на планетата кара все повече и повече хора да се събудят и да осъзнаят колко необходима е промяната в глобален мащаб.
Всеки от нас, който и да е той, при дадени обстоятелства и с нужната подготовка може да осъзнае природата на ума и така да разбере кое е безсмъртно и вечно чисто.
Чудото на това обещание е, че то не е нещо екзотично, нито фантастично. Когато си дадем сметка за този факт, то става удивително обикновено. Духовната истина не е нещо сложно – всъщност тя е един дълбок здрав разум. Когато човек осъзнае природата на ума си, пластовете на объркването отпадат. Човек не „става“ буда, а просто престава да бъде заблуден. А да си буда не означава да си някакъв духовен супермен, а най-после да станеш истинско човешко същество.
Представете си, че будите сега ни гледат – колко тъжно ще се удивляват на смъртоносната обърканост и изобретателност на заблудите ни!
Понякога, тъй като сме толкова ненужно комплицирани, когато някой учител ни въвежда в природата на ума, тя ни се струва твърде проста, за да повярваме. Обикновеният ни ум ни казва, че това не може да бъде, че трябва да има още нещо. Очакваме нещо „величествено“ – светлини в пространството около нас, ангели с развети руси коси да се спуснат от небето, за да ни посрещнат и с дълбок глас, като на Магьосника от Оз, да обявят: „Сега си въведен в природата на ума си.“ Няма такъв драматизъм. Понеже надценяваме ролята на интелекта, ние сме склонни да вярваме, че за да постигнем просветление, ни е нужна необикновена интелигентност. Истината е, че много от умните разсъждения могат още повече да прикрият същността.
Според една тибетска поговорка „Ако си прекалено умен, може да не разбереш за какво става дума“. Патрул Ринпоче казва: „Логичният ум ни се струва интересно нещо, но той е семето на заблудата.“ Хората може до такава степен да бъдат обладани от собствените си теории, че да не разберат най-главното. В Тибет се казва: „Теориите са като кръпки върху палтото – един ден те просто се износват и падат.“ (Из “Tибетска книга за живота и смъртта“)
