– Дали е „връзкоманка“? Що за чудо е това?
Който се чувства безпомощен и напълно негоден без партньора си, смята, че животът губи смисъл, ако двамата не са заедно, е попаднал в дяволския водовъртеж на любовната зависимост.
Тя е влюбена до полуда в партньора си. Не може да живее без любовта му. Но този жени са като пранга на вратовете на мъжете. Те възприемат подобна свръхпривързаност като бреме. „Любимата наистина прави всичко, за да ми е удобно, без да забелязва, че това й робуване руши любовта ни“, споделят мъжете за своите половинки.
В психологията тези жени се въприемат като „връзкоманки“ – те са обсебени от любовта към партньора и са решени да жертват собствената си индивидуалност в името на идеалната любов. Тя е готова да понесе всичко – неговата студенина и резервираност, но да е до него. Неговото присъствие и дава увереност и тя го възприема като сигурен признак, че той също я обича.
Любовната зависимост
Тя често се дължи на грешки във възпитанието, допуснати още в детството. От такива патологични чувства страдат най-вече хора, които като деца не са били приучени към самостоятелност. Не им се е давана възможност да формират и изразяват собствено си мнение. Те преодоляват страха си от живота, криейки се зад партньора си и по този начин „делегират“ своята отговорност другиму.
Този прийом най-често убива любовта, тъй като за да я поддържа жива, мъжът трябва да поема отговорности за двама.
От своя страна всеки човек се бори за своята свобода и независимост, за правото на личен живот. Партньорите се борят срещу обсебването, но колкото повече сдръжаност демонстрират, толкова повече се увеличава любовната зависимост.
Как се изразява?
„Връзкоманите“ изпитват потребност да бъдат обичани и прехвърлят тази потребност към партньорите си. Заслепени от любов, те смятат, че проявите на резервираност са сигурно доказателство, че и партньорът не може да живее без обичта им.
Който съумее да разбере разрушителното влияние на подобни чувства и обич, ще бъде в състояние да преодолее нейното пагубно влияние. Това е единствения начин да се излезе от омагьосания дяволски кръг.
Първата крачка е „връзкоманът“ да проумее, че е зависим. Втората крачка е да се раздели с партньора, към когото храни болезнена зависимост. Третата, и може би най-важна, спасителна стъпка е да придобие собствени ценности, чувства и потребности. Този процес често е болезнен, но е единствен изход от това психологическо бреме.
