Плодовете на гората
Глогинки и шипки ще обогатят с витамини трапезата през зимата
Плодовете на гората
Къпината помага при простуда и възпаление на ставите
Офиката сваля кръвното
Тази билка е два пъти по-богата на каротин от морковите, съдържа пектин и рутин. Полезна е за стомаха, белите дробове и сърцето. Особено е полезна за хипертониците, защото нормализира кръвното.
Името й произхожда от старото название на туберкулозата – охтика и е полезна при всички случаи на хроничен бронхит, емфизем, астма и т. н. Използва се още като допълващо средство при лечение на туберкулоза като отслабва неблагоприятните странични ефекти на противотуберкулозните лекарства. Препоръчват я при язва на стомаха и дванадесетопръстника, за понижаване на холестерола при жлъчно-чернодробни заболявания.
Веществото рутин е с важно съдоукрепващо действие и помага при кървящи венци, хемороиди, разширени вени, чести кръвоизливи от носа. Може да се ползва и при обилни кръвоизливи по време на цикъл. Подобно на бъзовите плодове, офиката е богата на пектин и регулира перисталтиката на червата, което е важно при колит и запек.
От плодовете й се приготвят витаминни концентрати, но може и да се използват пресни. Приготвя се и запарка. По-добре е плодовете да се счукат в хаван или да се смелят в електрическа кафемелачка. В 200 мл вряла вода 1 чаена лъжичка смлени плодове се запарва 15 мин. Чаят може да се подслажда с мед или да се пие неподсладен като се съчетава и с други билки, например шипки, бъз и т. н. По технологията, по която се приготвя сироп или вино от бъз, се приготвя вино и сироп от офика. Те имат великолепен антиспастичен ефект, ценен при астма.
Заслужават внимание и други плодове с оранжев или тъмен цвят, например аронията. Тя може да се намери под формата на сироп или сок. Сокът може да се пие направо, сиропът се разрежда с вода. Много е подходящ при температурни състояния, за възстановяване след продължителни боледувания и не на последно място за предпазване от грип и простуди.
Бъзът – най-силната билка
Преди дългия, изпълнен с опасности и изтощителен полет на юг, прелетните птици кълват бъз и се зареждат с енергия и сили. Петър Димков определя бъза като най-силната българска билка. Народната медицина използва както дървовидния, така тревистия и червен бъз.
Лечебно въздействие имат всички части на растението. Плодовете са богати на антоцианови съединения, които неутрализират свободните ради-кали. Освен това съдържат много пектин и целулоза. Това помага за извличане на тежки метали и радиоактивни изотопи от организма. Ако те се обработват и съхраняват правилно, витамините в тях се запазват. Плодовете са богати на ценни минерали и микроелементи, които по принцип не достигат в храната през зимата.
Някои твърдят, че бъзовите плодове са токсични. В известна степен това важи за недоузрелите, затова е добре да се берат само добре узрели или дори презрели. Проучвания на немски центрове по токсикология доказаха, че тревистият бъз не е токсичен. Останаха обаче известни съмнения за дървовидния.
Билката може да се използва във всички възрасти. Тя е едно от най- добрите средства срещу анемии. Може да се прилага за профилактика и в разгара на простудно заболяване, за да предизвика изпотяване.
За целта една чаена лъжичка бъзови плодове се накисва от вечерта с 1 чаша вода, сутринта се прецежда, затопля се и се изпива на гладно. Друг вариант е 300 г сушени плодове (от аптеката през зимата), 1 л вода и 1 кг захар да се смесят и накиснат за около 7- 14 дни. Ако се използват пресни плодове, съотношението е 1 кг плодове, 1 л вода, 1 кг захар. След това течността се прецежда и може да се използва за подслаждане на чай. Студеният начин на изв-личане съхранява ензимите и не води до денатурация на солите, които са във водоразтворим вид.
Може да си приготвите и бъзово вино: 300 г сушени бъзови плодове или 1 кг пресни се смесват с 1 кг захар и 3 л вода. Сместа се държи на стайна температура и след 15- 20 дни се прецежда и се налива в дамаджани. Пие се по 50- 100 г на обед или вечер.
Призивът „Назад към природата“ е особено актуален през есента. Тогава гората предлага богата палитра от билки и плодове. Безспорното им предимство е, че са екологично чисти, евтини и най-вече всички те са незаменим източник на букет от витамини. Така че не се колебайте и оползотворете излета, като съберете любимите си горски плодове.
От тях може да приготвите ароматен десерт, чай, сушени, настойки, отвари и вкусни питиета.
Напитките от трънки, глогинки и шипки ще обогатят с витамини трапезата през късната есен и зимата, а и ще ви помогнат, ако имате оплаквания от храносмилателните органи, сърдечносъдовата система или често боледувате от простудни заболявания.
Плодовете на трънката съдържат гликоза, фруктоза, пентозан, пектин, вит.С, танинови вещества, ябълчна и други плодови киселини, минерални соли – калциеви, фосфорни и магнезиеви.
Плодовете на глога са богати на захари – глюкоза, фруктоза и малко захароза, минерални соли – натриеви, калиеви, калциеви, фосфорни и алуминиеви. Те съдържат още пектини, органични киселини, витамините С и А, ензими. Глогът е известен на медиците като лек, който укрепва и регулира сърдечносъдовата дейност и централната нервна система.
Изсушените плодове на шипката съдържат: витамин С, В1 и В2, РР, Е, К, пектин, плодова киселина, танинови вещества, захароза, флавони, минерални соли, микроелементи и др. Тя регулира бъбречните и чернодробните функции, повишава съпротивителните сили на организма срещу инфекциозни заболявания.
От трънките, глогинките и шипките се прави питие, което съчетава лечебните им качества. „Ако имате проблеми с храносмилането, увеличете трънките в питието, при сърдечносъдови оплаквания, глогинките трябва да преобладават. Ако сте се простудили, сложете в напитката повече шипки“ съветва д-р Атанас Михайлов.
Това питие е особено полезно през зимните месеци, защото е източник на толкова необходимия през този сезон витамин С. Ако се спази правилният начин на приготвяне, витамините в голяма степен се съхраняват. За това помагат таниновите вещества, каквито в питието има в достатъчно количество, както и лимонената киселина, която го стабилизира. От останалите витамини, съдържащи се в плодовете, значение имат витамините Р, К и Е.
Почти всички биологично активни съставки на горските плодове минават в напитката.
Къпината, червената и синята боровинка привличат не само с вкуса си, но и с разнообразието си от лечебни качества.
Къпината е малко изучена. Плодовете й се ползват пресни или се сушат на слънце. Лечебните й свойства се използват при простудни заболявания, подагра, възпаление на ставите и т. н. Отварата от нейните листа заздравява косата и премахва пърхота.
Червената и синя боровинка, макар и от един род, нямат едни и същи лечебни свойства. Червената често се използва при авитаминоза и гастрит. Настойката и отварата от нейните листа притежават антисептични свойства. Затова помагат при проблеми с уринирането. Плодовете на червената боровинка се използват при болен стомах, подагра, възпалено гърло и т.н.
Синята боровинка пък заема първо място сред всички други плодове по съдържание на манган, а по количеството на вит. А, тя е два пъти по-богата от млякото. От плодовете може да се приготви кисел или настойка. Те се препоръчват против диария, особено при децата. Синята боровинка помага при камъни в бъбреците, ревматизъм, кожни и други заболявания. Листата й се препоръчват при диабет, тъй като притежават свойства подобни на инсулина. Екстрактът подобрява зрението, затова е полезен за хора, чиято работа е свързана със значително напрежение на зрението – шофьори и пилоти.
Кисел трън срещу подагра
За лекарство се използват плодовете, кората на корена и листата на киселия трън.
Кората на корена действа леко слабително и възбужда апетита. Препоръчва се при жлъчночернодробни заболява-ния (особено възпалителни ), при жълтеница, камъни на бъбреците и пикочните пътища, и най-вече при подагра. Листата са полезни при недоимък на витамин С и дизентерия. Плодовете – при не-достиг на витамин С, възпалителни жлъчни заболявания, при болести на далака и черния дроб. Те имат спазмолитично действие и затова помагат при коремни колики. Подобно на хинина плодовете понижават температурата, успокояват и имат противомикробно действие.
КАКВО ДА ПРИГОТВИМ
Запарка: Една чаена лъжичка цели плодове или ситно нарязана кора се запарва с 1 чаша вряща вода. Дневно се изпиват 1 до 3 чаши.
Водна настойка: Една чаена лъжичка цели плодове или нарязани пресни листа се заливат с 1 чаша студена вода, в която престояват два часа. Изпиват се 2 до З чаши дневно.
Плодовете на киселия трън в смес с плодове от обикновена хвойна и други билки се използват от фитотерапията при холецистит, холангит и хепатит.
Зимнина: Нашият народ търси киселия трън само като лечебно средство, но прави вкусен сок, мармелад, вино и екстракти, с които може да се боядисват разни вина и ликьори и напълно да замести безвредните бои, които не се намират винаги.
Сок
Плодовете се задушават с малко вода. Изстискват се през марля. Полученият сок като много кисел обикновено се поднася подсладен с пчелен мед.
Отвара
Измитите плодове се пускат в кипяща вода. Варят се 15-20 минути със захлупен капак. Отварата се маха от огъня и се оставя да изстине също в покрит съд. Прецежда се. Поднася се без или със захар на вкус.
Суров сироп(рецептата е приложима за сироп и от малини, къпини, бъз, офика)
Продукти: 1 кг плодове, 1 кг захар, 1 лъжичка винена киселина.
Приготвяне. Измитите плодове се задушават с малко вода. Прекарват се през марля. Сокът се прецежда. На 1 л сок се слага 1,5 кг захар. От време на време сиропът се разбърква с дървена лъжица, опитва се на вкус. Ако е нужно, ръси се киселина. Налива се в шишета, които се запушват добре.
Варен сироп
По същия начин от плодовете се извлича сок и се прибавя захар. Сиропът се вари на силен огън. Ръси се киселината. Варенето продължава, докато сиропът получи гъстота, по-слаба от тази за сладко.
Мармелад
Понеже тези плодове са доста кисели, при приготвянето на мармелада е необходимо да се сложи на 3 кг плодове 1,200 кг захар. Още по-вкусен е, ако към него сложим в съставка други плодове – градински ябълки, круши или някои по-сухи горски плодове. Технологията при приготвя-нето на мармелада е същата, както при другите плодове.
Вино и оцет (рецептата може да се ползва за всички плодови вина)
1 кг плодове се залива с 3 л вода и 1 кг захар. Сместа стои 15- 20 дни в незатворен буркан. През това време се разбърква, за да се разтвори захарта. Бърка се до дъно, понеже често пъти захарта се утаява на дъното и става на кюлче. Като изтече това време, тя се прецежда през гъста кърпа и цедка. Полученото се налива в дамаджани. Между течността и устието на дамаджаната се оставя празно място. Затапва се и през тапата минава каучукова тръба (маркуч), която не се допира до течността. Другият край на маркуча се потапя в съд с вода. Така виното ферментира за втори път. При този процес от тръбичката излизат газове, които във водата образуват мехури. Това е един от показателите, че е започнало ферментирането. Ако се работи в хладно помещение, тази манипулация продължава повече от 20 дни, а при стайна температура ферментацията е по-малко с 3- 4 дни. Прецежда се през гъста кърпа и се налива в бутилки, които се запушват и се заливат с червен восък или парафин. Стъклата се държат легнали. Дрождите от първото прецеждане наново се заливат с вода и се поставя същото количество захар. Технологията напълно се повтаря. При тази манипулация дрождите, които остават залети с вода и поръсени със 750 г захар, се оставят на слънце около 15- 20 дни в открит съд или в съд покрит с капак с дупки. Прецежда се. Получава се силен плодов оцет от кисел трън.
