Зайченце бяло, котенце мило, в скута на мама сега се е свило, твойта главичка на моето рамо, можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива, сплита косите на плитка красива, кърпи чорапи с пробити петички, мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче, как тъй луната на сърпче прилича, как се превръща водата на пара и самолета oт кого ли се кара, има ли в спътника истинско куче, мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма, умните книги сама ще намираш и ще рисуваш и ще бродираш, дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка, умна и силна ще стигнеш далече, можеш без майка си вече. Мама ще бъде с коси побелели, тихо ще пази две детски кордели, ще се тревожи и скришом ще плаче, ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва, три думи само: „Добре съм, мамо!“
Автор – Георги Авгарски
