Силата и неустоимото въздействие на ароматите са отдавна добре познати. Създаването на положителни емоции с помощта на благоуханията датира още от древността. С аромати са експериментирали алхимиците, използвани са при различни обреди, жриците на любовта също са си служили с тях… Ароматът на чистота и свежест, както на жилището, така и на самия човек, е в основата на всички благотворни обонятелни възприятия.
Лечението с аромати или т.нар. ароматерапия, през последните години се развива все повече като един от най-ефикасните природосъобразни методи. В много страни вече са създадени специални оранжерии за цветя и билки за лекуване с аромати.
За разлика от нервите на другите сетива, обонятелните нерви, предаващи сигнала за даден аромат към мозъка, са директно свързани с онази част от централната нервна система, която контролира ендокринната система, отделяща хормони. Тези хормони оказват влияние върху растежа и несъзнателните жизнени функции като сърдечен ритъм, дишане, храносмилане, телесна температура и глад.
Началото на ароматерапията се крие в един от най-древните методи за лечение. Ароматът, извличан от различни билки и растения, довежда тялото и ума в равновесие, което спомага за облекчаването на редица неразположения – умствени и физически. Есенциалните масла се добиват от различни цветя, плодове, дървета, билки и смоли. Чистите масла са висококонцентрирани летливи вещества. Някои от тях съдържат витамини, минерали и естествени антисептици. Могат да се използват за лечение на стотици болести като депресия, стрес, артрит, болки в гърба и мускулите, главоболие, настинки, кожни раздразнения, астма, безсъние, метаболитни и храносмилателни проблеми и др.
Най-ранните записи за ароматерапии датират от около 2890 пр. Хр., когато древните египтяни използвали ароматни съставки за религиозни и медицински цели. Древните китайци използвали ароматните масла в акупунктурата, масажите, баните и за инхалации.
Думата ароматерапия за първи път се използва през 1920 г. от френския химик René-Maurice Gattefossé, който отдава живота си на проучвания за лечебните свойства на есенциалните масла след инцидент в парфюмната си лаборатория. По време на провеждането на опит, той изгаря ръката си и инстинктивно я пъхва в най-близката студена течност, която се оказва съд с NOx Ph232 или по-позната като лавандулово масло. Внезапно френският учен усетил огромно облекчение от болката и вместо продължителното лечение, което бил претърпял при предишни изгаряния, червенината и възпаленията преминали учудващо бързо с минимален дискомфорт и почти никакъв сърбеж. Тази „грешка“ поставя началото на първото модерно учение за ароматерапията. То доказва, че ароматните масла проникват много лесно в кожата и се смесват с извънклетъчните течности в организма, една от които е кръвта. Циркулацията на тези телесни течности пренася маслата към различните органи. Проучването показва, че дори само помирисването на маслата може да стимулира мозъчната система чрез обонятелните нерви и да промени съществено емоционалното и умственото ни състояние.
По време на Втората световна война ароматните масла се ползвали за лечение на гангрена при ранените войници.
Теорията гласи, че ароматерапията представлява лечение или превенция на болест чрез използване на есенциални масла. За обяснение на постигнатите ефекти има 2 основни теории. Едната от тях е за влиянието на ароматите над мозъка и по-специално лимбичната система посредством обонятелните нерви. Другата теория дава информация за преките фармакологични ефекти на есенциалните масла. Докато ароматерапистите често претендират за прецизни знания за синергията между тялото и ароматните масла, то ефикасността на ароматерапията все още подлежи на доказване.
В англоезичния свят практиците клонят към акцентиране върху използването на маслата при масажите. В най-добрите случаи ароматерапията се квалифицира като дейност със спомагателна функция и в най-лошите като псевдонаучна измама. В континенталната част и по-специално в родината на ароматерапията Франция, тази наука е част от общата медицина. Някои есенциални масла там се продават само с лекарско предписание. Френските медици използват техника, наречена ароматограма, включваща вземането на проба от болната тъкан или секрет на пациента. След изготвяне на посявка материалът се разделя в малки съдове и всеки опитен материал се обработва с различно масло, за да се определи най-ефикасното за предотвратяване на развитието на микроорганизмите, причиняващи съответното страдание.
В много държави есенциалните масла са включени в националната фармакопея, но до настоящия момент ароматерапията никога не е била признавана за валиден клон на медицината в САЩ, Русия, Германия и Япония.
Какво представлява ароматерапията?
Хората отговарят на усещането за мирис на емоционално ниво много по-активно, отколкото на всяко друго усещане. Така например само един аромат може да отключи цяла серия от забравени спомени. В зоната от мозъка, асоциирана с мириса, се намират и механизмите, свързани с паметта. Обонятелните нерви са разположени в носната кухина и изпращат информация до онази част от мозъка, където са заложени паметта и емоциите. Тази част се свързва с друга част от мозъка – хипоталамус и свързаната с него хипофизна жлеза, управляваща хормоналната ни система. Така ароматите „отключват“ различни химични реакции в тялото, водещи до отделяне на различни вещества. Така например енкефалинът намалява болката и създава усещане за добро разположение. Ендорфините също намаляват болката и индуцират сексуални усещания. Серотонинът спомага за отпущане и успокоение. Тъй като обонятелните нерви са директно продължение на лимбичната система на мозъка, реакцията при вдишване на аромата се предава незабавно.
За какво служат есенциалните масла?
Ето някои от най-разпространените употреби на ароматните масла:
Босилекът се използва в парфюмерията заради чистия си, сладък и умерено подправков аромат, наподобяващ този на карамфила. Маслото му се добива чрез дестилация на листата и помага за облекчаване на кашлица, настинки, бронхит и оскъдна менструация. Има добро действие при безсъние, нервност, истерия и умствена умора. В ароматерапията маслото от босилек се използва за подсилване на концентрацията и заради облекчаващото му действие срещу главоболие и мигрена. Препоръчва се да се избягва употребата му при бременност или чувствителна кожа.
Лавандуловото масло има антисептично действие и служи за успокоение на малки рани и изгаряния, за отпускане при главоболие и мигрена. Маслото се добива чрез дестилация на цветовете на лавандуловото растение. Има добро действие при лечение на астма, бронхит, хронична кашлица и настинка, високо кръвно налягане, предменструален синдром, безсъние, напрежение и депресия.
Бергамотовото масло е едно от най-популярните съставки в парфюмерията. Освен това той е отличен репелент и има добро действие върху уринарния и храносмилателния тракт. Полезен е при кожни раздразнения вследствие на стрес. Бергамотът е и една от основните ароматни подправки на чая Earl Grey. Студено-пресованото бергамотово масло обаче съдържа бергаптен, силен фотосинтезиращ елемент при контакт с кожата, така че за външна употреба се използвт само дестилирани масла или такива, несъдържащи бергаптен.
Черният пипер има остър подправков аромат. Най-честите му употреби са свързани със стимулиране на циркулацията и срещу мускулни болки. Кожната употреба включва приложение при натъртвания и охлузвания, тъй като стимулира циркулацията.
Карамфилът е повърхностен аналгетик, широко използван в стоматологията. Той е добър антисептик, антиспазматик, има газогонно и антиеметично действие.
Евкалиптовото масло е често използвано в комбинация с мента за облекчаване на дихателните пътища при настинка или грип.
Maслото от здравец се използва като кръвоспиращо, антисептично и диуретично средство.
Лимоновото масло има свеж и ободряващ аромат, стимулиращо действие и е чудесен анти-депресант. Маслото се добива чрез пресиране на корите на плода. Помага при артрит, анемия, кашлици и настинки. Действа стимулиращо апетита и намалява болката при ухапвания от насекоми. Тъй като има фотосинтезиращо действие, при употребата му върху кожа трябва да се внимава, поради риск от поява на пигментация при контакт със светлината.
Маслото от чаено дърво има антимикробно действие и е често използвано в антисептични и дезинфектантни препарати и разтвори за уста.
Маслото от бял равнец се използва за намаляване на ставните възпаления и облекчения на симптомите при настинки и грип.
Кедровото масло се добива чрез дестилация на праха, получен при рязане на кедровото дърво и от треските. Има благоприятно действие върху мазна кожа, акне, раздразнения по скалпа и др. Препоръчва се избягване на употребата на кедрово масло при бременност и чувствителна кожа.
Евкалиптовото масло се добива при парна дестилация на листата и помага при кашлица, настинка, бронхит и треска.
Кориандър – широко разпространена подправка в Индия. Маслото му се характеризира с леко сладък, но остър аромат и се получава при дестилация на плодовете. Има освежаващо действие върху нервната система, допринася за намаляването на ревматичните болки и подобрява апетита. Кориандърът също е и афродизиак, използващ се при бани, масажи и за инхалиране.
Маслото от розмарин се получава чрез дестилация на цялото растение. То е особено ефикасно срещу артрит, бронхит, изгаряния, настинки, пърхут и кожни раздразнения. Има чудесен успокояващ ефект върху нервната система и спомага за избистряне на мисълта. Като предпазна мярка ароматерапистите препоръчват да се избягва употребата му през първия триместър от бременността.
Маслата от жасмин, роза, сандалово дърво и иланг-иланг са изразени афродизиаци.
Как да подобрим емоционалния си wellness с използването на ароматни масла?
Ароматите имат неподозиран лечебен ефект върху целия човешки организъм. Особено подробно е изучено влиянието им върху нервно-психичната сфера на човека. В долната таблица можете да видите кои аромати биха ви помогнали да избягате от лапите на поредното емоционално чудовище или пък да подсилите обхваналата ви емоция … Въздействието на етеричните масла върху кожата е мигновено, кръвообращението се подобрява, а приятният аромат оказва благотворно влияние върху централната нервна система.
Гняв – Бергамот, жасмин, нероли, портокал, пачули, лайка, роза, ветривер, иланг-иланг
Тревога, безпокойство – Бергамот, кедър, градински чай, тамян, здравец, лавандула, мандарина, нероли, пачули, лайка, роза, сандалово дърво, ветривер
Увереност – Лавър, бергамот, кипарис, грейпфрут, жасмин, портокал, розмарин
Депресия – Бергамот, градински чай, тамян, здравец, грейпфрут, жасмин, лавандула, лимон, мандарина, нероли, портокал, лайка, роза, сандалово дърво, иланг-иланг
Умора, изтощение – Босилек, бергамот, черен пипер, градински чай, кипарис, тамян, джинджифил, грейпфрут, жасмин, лимон, пачули, мента, розмарин, сандалово дърво, ветривер
Страх – Бергамот, кедър, градински чай, тамян, грейпфрут, жасмин, лимон, нероли, портокал, лайка, сандалово дърво, ветривер
Скръб – Кипарис, тамян, нероли, роза, сандалово дърво
Радост и спокойствие – Бергамот, тамян, здравец, грейпфрут, лимон, нероли, портокал, роза, сандалово дърво, иланг-иланг
Несигурност – Бергамот, кедър, тамян, жасмин, сандалово дърво, ветривер
Раздразнителност – Лавандула, мандарина, нероли, лайка, сандалово дърво Усещане за самота Бергамот, градински чай, тамян, лайка, роза
Памет и концентрация – Босилек, черен пипер, кипарис, лимон, мента, розмарин
Паника и панически атаки – Тамян, лавандула, нероли, роза
Стрес – Бергамот, градински чай, тамян, здравец, грейпфрут, жасмин, лавандула, мандарина, нероли, пачули, лайка, роза, сандалово дърво, ветривер, иланг-иланг
Начини за приложение
Начините за приложение на ароматните масла включват:
Въздушна дифузия – за ароматизиране или дезинфекция на въздуха
Директно вдишване – за дезинфекция на дихателните пътища, отпушване на носа, отхрачване, както и други физиологични ефекти
Повърхностно приложение – за основен масаж, бани, компреси, терапевтични грижи за кожата и др.
Орално, ректално и вагинално приложение – при инфекции, запек, паразити и др.
Как да се насладим на вълшебния ефект на ароматните масла?
След като вече знаем как действат ароматните масла, ето няколко полезни съвета за това как наистина да извлечем техния магически ефект в зависимост от желания резултат. Опитайте:
аромавана – лесен, ефективен и приятен начин за релаксиране. Действието се дължи на комбинирания терапевтичен ефект на водата и маслото. Между 6 и 10 капки ароматно масло или смес от няколко масла на повърхността на водата ще ви накарат да полетите в облаците. Не добавяйте пяна или друго обикновено масло за вана и се потопете за около 20 минути. Топлината на водата ще помогне за абсорбирането на маслата от кожата, като междувременно вдишвайте изпаренията. При вани за малки деца или бебета намалете броя на капките.
ароматен компрес – в съд с 100 мл топла вода добавете 5-10 капки ароматно масло и потопете в него парче памучен плат. Изцедете излишната течност и поставете парчето върху наранената или болната част от тялото.
аромаинхалации – сложете 5-10 капки ароматно масло в купа с вряща вода, наведете се над изпаренията и поставете хавлия над главата си, след което вдишвайте изпаренията за няколко минути.
аромамасаж – може би най-ефикасния метод за използването на ароматни масла, прилагащ съвкупния ефект от техните свойства и лечебната сила на натиска и докосването. По този начин маслата най-бързо се абсорбират от кожата, попадат в кръвния поток и достигат до съответните части на тялото.
И така … вече сме достатъчно запознати с лечебното действие на ароматните масла върху тялото и ума ни. Остава само да си набавим няколко шишенца с магическите вещества и удоволствието да им се насладим по подходящия начин.
Хареса ли ти статията?
Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:
Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.
