Рядко се разболявам, но от три седмица се боря с една досадна суха кашлица. Опитах всичко. След като смених два сиропа за кашлица, различни противокашлечни хапчета, накрая джипито ми изписа и антибиотик и то „зиртек“, който е доста силен. Уви, аз все бях губещата. От гадното гъделичкане в гърлото ме започваше едно кашляне до загуба на дъх или до повръщане направо (извинявам се). Накрая ме ‘удари в кръста’ (той ми е слабото място), за два дни се бях обездвижила. Получих и гръдна мускулна треска. След като сметките от аптеката чукнаха стотака, дъхът ми миришеше на лекарства, а собствено ми тяло се беше удавило в чай с мед и лимон, аз много се ядосах.
Реших, че така повече не може. Прибягнах към бабешките методи, които даваха поне малко резултат за разлика от лекарствата. Първо пробвах да си намажа гърлото със сода и после да си направя гаргара с отвара от лайка. Имаше известна пауза от около час между пристъпите на гадната кашлица. Но на мен содата нещо не ми понася, а и бъркането в гърлото, не винаги беше без последици.
После открих рецептата за един сироп при суха кашлица. Значи 250 мл бира, 100 грама небет шекер и 1 настърган с кората лимон се варят на водна баня 30 минути. Прецежда е и се пие по 1 супена лъжица през 15, 30 или 60 минути в зависимост от усложнението. Направих го веднага. Задържайки отварата в гърлото за малко преди да го глътна, наистина потискаше гъделичкането. Бях доволна, започнах и аз да водя в битката. Местех се от стая в стая с чашата с отвара с мен.
После след 2 дни се чух с баща ми по телефона, който като ме чу как говоря ми каза, че той се оправил с кромид (червен) лук и мед. От малка си спомням, че той все с такива някакви измишльотини се лекува. Но след като вчера пропуснах един съботен купон (а, напоследък ми се отдава рядко такава възможност) сутринта си сложих шапчицата, шалчето и полека-лека през сняга, та до пазарчето за лук. Аз мразя лука във всичките му разновидности, никога не готвя с лук и в нашата къща няма такава подправка. Тъкмо се прибирах и Досадата пак се захвана с мен, аз веднага цепнах една глава и докато го дъвчех лютината отмести гъделичкането. Значи тактиката е следната: 1/4 глава кромид лук се изяжда, а после 1-2 лъжички мед се смучат (въртят) в устата. Ако можеш да ядеш разни такива бъркочи, може и в едно бурканче да си забъркаш равни части настърган лук и мед и при нужда да си хапваш. Но аз не мога и си ги хапвам по отделно. Като добавка към това ‘мезе’ може да се вземе и все известната чаша греяно червено вино с черен пипер. Това също ми помогна да успокоя пристъпите.
Е, май започнах и аз да водя по точки в борбата „свободен стил“ с досадата „суха кашлица“. Вече цял ден не съм имала пристъп на кашлица, а само с едно покашляне гърлото ми се изчиства. Е, на мен ми помогна, имай го в предвид, ако ти се наложи, естествено най-добре да си здрав, но… знае ли човек, кашлицата не пита …
