Трансформърс 3 / Transformers: Dark of the Moon
Лято с главно ЪТ
от fpsy » 28.06
Нищо не казва (или по-скоро нищо не крещи) „лято” по-добре от филм на Майкъл Бей! Доста хора не го харесват и дори го мразят по “default”, просто защото в неговите филми аудиовизуалната презентация е най-важна, докато на историята и героите – нещо, за което всички непрекъснато опяват – е отредена второстепенна роля, но човекът е роден за тази работа! В момента едва ли има режисьор, който по-добре от него може да комбинира експлозивен кинетичен екшън, първокласни специални ефекти и неподправено комедийно настроение. А филмът, който нагледно олицетворява тази му дарба, е „Трансформърс” – има нещо в историята на извънземните роботи, което пасва на бомбастичния му стил.
Но ако „Трансформърс” е олицетворение на тези му неоспорими качества, то „Трансформърс: Отмъщението” бе нагледен пример за всичко лошо, което може да се случи, когато добре пасващите си елементи придобият гигантски, гротескни и безвкусни форми и когато в основата липсва дори и история от типа „момче и неговата първа кола”. Така първите два филма представляваха двете крайности в творчеството на Бей и въпросът, който вълнуваше всички, е къде ще попадне третият филм от серията, който по думите на всички замесени, трябва да завърши историята на познатите ни герои, която започна в първия филм.
Лично за мен „Трансформърс 3” определено е подобрение спрямо „Отмъщението”, но носен от неговата инерция и очакванията за епичен завършек на трилогията отново излиза извън баланс и не успява да надмине по качества първия филм, въпреки че има няколко елемента, които при други обстоятелства, биха го определили като най-добрия филм в серията. Прекалено дълъг е, има един куп излишни герои и в по-голямата си част се проваля на ниво комедия.
Може би най-слабият елемент във филма отново са няколкото нови поддържащи образи. Първо болната тема Роузи Хънтингтън. На всички им е ясно, че тя не може да играе. Зле е момичето, но това не е от чак толкова голямо значение, важното е, че не дразни много. По-лошото е, че героинята й е важна за образа на Сам Уитуики – за завършването на неговата психологическа арка – но като нов елемент, просто няма достатъчно време, за да ни вълнува какво се случва с нея и защо аджеба е момичеТО за Сам. Ако образът на Микаела беше останал и в този филм, нещата щяха да са къде-къде по-добри драматургично, щеше да има продължение, известна дълбочина и смисъл.
Роузи обаче бледнее пред тотално преиграващите Джон Малкович и Кен Джонг, които са абсолютно ненужни образи – безсмислени и с нищо не допринасящи нито за историята, нито за цялостния комедиен тон. Същото се отнася и за Алан Тюдик и Джон Туртуро, особено за началните им появи. Вярно е, че Туртуро не е нов образ и освен това е гений – доказва го закачката (особено финалната) с Франсис Макдормънд, която между другото е супер – но той трябваше да си остане в първия филм и дотам. Общо взето, от новите образи единственият, от който има някакъв смисъл, е Патрик Демпси. Лично аз съм изненадан от това, че той не само не дразни, но е важен и за сюжета.
Откъм трансформърска страна е цяло щастие, че този път няма Скидс и Мъдфлап. За съжаление обаче имаме други излишни образи като Кю, който е базиран на Айнщайн и изпълнява ролята на… ами на Кю от Джеймс Бонд – тотално безинтересен и неоригинален образ – както и Наскар колите („Рекърс”), които не са толкова дразнещи, колкото се очакваше, но присъстват единствено, защото ни трябва по-голяма бройка Аутоботи. Мъниците Уили и Брейнс също аха-аха и да досадят, но поне са симпатични. Откъм положителната страна са летящият Лейзърбийк, който е уникален, Шокуейв, който въобще не е токова скучен, колкото предполагат трейлърите и, разбира се, озвученият от Ленард Нимой Сентинел Прайм, който е очаквано як.
Откъм история съм приятно изненадан от цялата лунна конспирация, за която очаквах да бъде безкрайно досадна и по-лошото, да бъде един голям, нечовешки „редконинг”. Разбира се, има една-две дупки в цялата история, но те са доста скромни в сравнение с това, което можеше да бъде. Като цяло всичко звучи правдоподобно и си пасва чудесно, а допълнителен бонус е, че имаме и няколко сюжетни изненади, което може само да ни радва. Работната драма на Сам и разбира се, терзанията му около новата му приятелка Карли малко понакуцват, но поне е забавно колко се дразни, че е изолиран от всичко, което се случва с трансформърите.
Екшънът няма какво да го коментираме. От ”Star Wars” началото, през магистралната гонитба, до гигантската блокада на Чикаго и „base jump” сцената, която на 3D изглежда просто феноменално, той е безапелационен и по-важното, необходим – всякакви доводи срещу филма от рода на това, че има прекалено много екшън са смехотворни. Все пак говорим за воюващи гигантски извънземни роботи, многото екшън не може да бъде минус, той може да бъде само в плюс.
Техническата презентация на филма е повече от отлична. Ефектите, както и в предните два филма, са на изключително високо ниво, звукът и цялостният звуков дизайн също, а прословутото и наболяло 3D е най-доброто от „Аватар” насам – не дразни нито като дефекти, нито като ефекти и в няколко момента определено подпомага случващото се на екрана. Както винаги, IMAX е перфектният медиум, който илюстрира всичко това по уникален начин и гарантирано ще ви отвинти главите.
Последно, „Трансформърс 3” е олицетворение на летния блокбастър, който страда от известни проблеми, но в инакъв случай не разочарова и прави точно това, за което е създаден – забавлява с огромен размах. Феновете ще останат доволни.
Пусни коментар
