Легендата на българския автомобилен спорт Стоян Колев хвърлил око на алфата, с която загинаха Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Това разкрива друг от елитните ни пилоти Бончо Дунев, който по стечение на обстоятелствата прави и настройките на злополучния автомобил малко преди фаталната катастрофа на Витиня.
„Спомням си как Димитър Василев разказваше, че са намерили супербегачка за Стоян. Дори била закарана в клуба на МВР по автомобилен спорт. Може би там я е забелязал и Гунди“, обяснява Дунев. „Колата е била конфискувана на Калотина от италианец. Беше чисто нова, на не повече от 20 000 километра. Истински звяр. Последната дума на технологиите по това време. Двигателят бе над 160 коня. Въобще суперавтомобил“, обяснява Дунев, който е един от най-добрите ни състезатели по това време.
Аспарухов отишъл лично при вътрешния министър Ангел Солаков, за да му иска колата. Най-вероятно му е била подарена, защото нямало по друг начин да бъде взета по време на социализма. По това време всички футболисти на „Левски“ са офицери от Държавна сигурност, като Аспарухов е бил с чин майор. Това станало след завръщането на националите от световното първенство в Мексико през 1970 г.
„По това време беше нормално да се състезаваме с такива коли. Причини за конфискация колкото искаш. Или оръжие, или някакви забранени книги. Дори градската легенда беше, че Стоян ходи по границите и като види хубава кола, подхвърля някой пистолет в багажника и след това сигнализира. Това, разбира се, не е вярно. Но в този клуб са карали дори и „Ферари“, което за останалите бе направо мечта“, обяснява Бончо Дунев.
Самият той взема от МВР един автобус „Пегасо“ и го прави сервизен. Бил с ликвидиран двигател. „Шефът на тила тогава бе Басмаджиев, един прекрасен човек. И тези автобуси бяха внесени от „Балкантурист“. Португалски, направени по проекта на някакъв германец след войната. Уникално здрава рама и невероятно слаб двигател.
Солаков разрешава вноса, ако единият отиде за футболния отбор на „Левски“. Тогава те бяха с най-модерния, но на всеки баир започвал да се задъхва. Това ми е разправял Иван Вуцов.
Вероятно по същия път е минал и Гунди с алфата. Футболистите бяха на почит по това време. Спомням си, че бяха дали един ситроен на Иван Колев, бог да го прости. Такава кола нямаше в София“, допълва асът на пистата.
Седмица преди катастрофата среща Гунди на бензиностанцията, която се намираше в коритото на Перловската, там, където днес е кръстовището зад НДК. Веднага усетил, че нещо прекъсва в двигателя.
И го поканил да му я закара в лабораторията.
По това време Дунев прави дипломната си работа във ВМГИ. Лабораторията е номер 105 и се намира около новия спортен комплекс на университета, който бе открит неотдавна. Дунев вече се познава с един куп футболисти и е свой в тези среди. Сред приятелите му е и Никола, първи братовчед и тотално копие на Котков, който обаче работи към пощите.
„На следващия ден закова точно в 2 часа. Нямаше и секунда закъснение. Беше ходил в сервиза на „Фолксваген“, който бе до ЦУМ. За 20 минути свалих оборотите до 600 и двигателят замърка“, допълва Дунев.
Ден по-късно минава покрай патрула на КАТ, който по това време виси постоянно на кръстовището на „Драган Цанков“. „Познавахме се и спрях да поговорим. Тогава ми се похвалиха, че малко преди това са хванали Гунди по моста от парк-хотела със 160 км/ч. Разбира се, след като го познали го пуснали“, допълва състезателят.
Дунев присъствал и на злополучния мач с ЦСКА, когато Аспарухов е изгонен. Заради това е наказан и решава да отиде на годишнината на „Ботев“ (Враца) и взема Котков. „В края на кариерата си наистина бе доста изнервен. Показвал ми е краката си, целите в синини. Никога няма да забравя тази гледка.
Той на земята и рита във въздуха след поредния фаул. И го изгониха“, спомня си Дунев.
В деня на катастрофата над София се извива страхотна буря. „Изведнъж притъмня от нищото. Затряскаха светкавици, спря токът. Аз бях в лабораторията. След като спря, около 15 часа по радиото съобщиха за трагедията“, допълва Дунев.
След това в експеримента за катастрофата участва лично най-добрият български пилот Илия Чубриков. „Не знам какво е станало, но май си е типична ситуация на пътя. Единият тръгва, не вижда другия. След това има колебание и – бум!“, завършва разказа си Дунев.
Очаквайте в четвъртък интервю със съпругата Величка Аспарухова.
Колата на Аспарухов неуправляема
Дори най-големият ас на българския автомобилен спорт Илия Чубриков не може да овладее колата, когато го карат да повтори катастрофата на Георги Аспарухов и Никола Котков. Това разказа най-добрият в България експерт по тежки катастрофи Николай Камбуров, бивш навигатор на Стоян Колев. Той се занимава с това от 1968 година насам, като продължават да го търсят, когато има заплетен казус.
„Наредиха ми да тръгвам веднага, но аз отказах. Първо, бяхме близки приятели с Кольо Котков, а, второ, съм привърженик на „Левски“. Вътрешно знаех, че няма да мога да съм обективен и само помагах на колегите, но съм запознат напълно с всичко. Единствено ги помолих да арестуват шофьора на камиона и да го държат няколко дни, защото не знаехме как ще реагират запалянковците. Тогава накараха Чубриков да направи експеримента, а на Димитър Альоков наредиха да закупи абсолютно същия автомобил, за да бъде всичко перфектно“, спомня си Камбуров.
Според него всичко в шофьорлъка е рефлекс. „Заради това съм се старал да го изследвам. Например на терена Гунди имаше под 0,3 секунди. Зад волана обаче му е трябвала повече от секунда, за да реагира. Това се е оказало фатално“, допълва експертът.
Аспарухов взема фаталния ляв завой на Витиня с около 100 км/ч, което е било близо до максимално допустимата за това място на пътя. Наклонът е около 15% и това прави завоя достатъчно бърз. Пред него обаче изниква 14,5-метрова преграда, която е запушила целия път. Това е камион (7,5 м), носач (2 м) и ремарке (5 м). Движи се с около 5 км/ч. Аспарухов малко забавя натискането на спирачката. И автомобилът полита.
„Спирачният път е близо 68 метра. След първото натискане на педала за спирачка, той не е владеел колата. Всъщност е имало минимален шанс да се спасят, ако я е бил насочил зад ремаркето. То е оставило малък просвет. Дори да отидат в канавката, са имали шанс. Вместо това летят директно към резервоара на камиона. От искрите след удара бензинът се запалва и трагедията става. Спомням си, че бяха закарали колата в районното в Ботевград направо с труповете вътре. Не бяха посмели да ги извадят“, обяснява Камбуров.
Според него не е търсена помощ от съветски експерти, каквито слухове имаше след катастрофата. „Напротив. Ние свършихме цялата работа. Категорично бе доказано, че шофьорът на зила не е имало как да види или чуе, че идва друга кола. Човекът стоя 8 дни в ареста невинен, но това според мен го спаси. Почти за няколко часа вече се знаеше кой е той, къде живее. Щеше да стане страшно за него и за семейството му. А цялата му кабина беше облепена със снимки на Гунди и играчи на „Левски“, обяснява Камбуров.
Според него Аспарухов и Котков станали приятели на терена. „Преди един мач на националния отбор между тях имаше нещо като съперничество. Тогава играхме срещу Израел на стадион „Славия“. Гунди финтира няколко защитници, след което просто остави топката някъде около дузпата и продължи. Това увлече всички останали. Кольо само прати топката в мрежата. Беше нещо уникално“, обяснява Камбуров. Двамата с Котков били близки приятели още от студентските години. Любимите им заведения били „Феята“ и Чешкия клуб.
„Любимото му питие беше кафе с коняк. Веднъж аз изпих 4, а той 14. Питах го как ще играе на следващия ден, той ми каза да не се притеснявам. Бях на мача. 80 минути го нямаше на терена. И след това заби победния гол. Това беше Кольо“, допълва адашът му. Според него най-невероятният играч в България по това време бил нападателят на „Локо“ (Сф) Весо Василев-Фюри. Неговият пулс бил 52 удара в минута независимо от натоварването. Перфектно за спортист.
Не си спомня алфата да е била в спортния клуб на МВР. „По-вероятно е да е била на паркинга в Захарна фабрика. Там Държавна сигурност държеше конфискуваните коли. От него взехме дори и прословутото порше на Стоян. Такава кола нямаше в целия Източен блок“, допълва Камбуров.
Според него в момента движението в България е ад единствено заради липсата на достатъчно добра подготовка. „Когато ставаш пилот на самолет, тренираш на сухо с месеци. А сега след няколко излизания си готов за шофьор. Така просто не става. На ден средно само от рефлекс избягвам до две катастрофи. Особено има едни момиченца с мощни коли, които смятат, че няма никого около тях. Те са особено опасни“, твърди ветеранът. „Самият факт, че през мен като подсъдими са минали около 50 инструктори говори“, обяснява Камбуров.
Камбуров продължава да следи и мачовете. „Знаете ли, че реакцията на Меси на терена е под 0,2 секунди. Това го прави толкова специален и неуловим за останалите. В България просто няма такива играчи“, категоричен е той.
Малко след срещата ни очакваше колеги от Пловдив, които да го запознаят с тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“. Той е готов да се басира, че вината е на шофьора на автобуса. „Мантинелата е ударена преди прелеза. Нито спуканата гума, нито счупеният носач са виновни. Дупката е около 4 сантиметра, това е в световния стандарт. Просто най-вероятно е заспал Той е направил предния курс. След това е имал часове за почивка, но кой знае колко неща е трябвало да свърши през това време.
И е тръгнал обратно. Сигурен съм, че така ще се получи“, категоричен е Камбуров.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
