“Името ми е Крис…”

“Името ми е Крис…”

Името ми е Крис. На три съм. Очите ми са подути, едвам виждам. Сигурно съм много глупав. Сигурно съм много лош. Какво друго би вбесило моят татко толкова много?! Ще ми се да бях по-добър. Ще ми се да не бях толкова грозен. Тогава може би мама щеше да поиска да ме гушне. Нямам право на пакости. Няма право дори да си отворя устата. Иначе ме заключват за целия ден. Когато се събудя съм напълно сам, къщата е тъмна, нашите ги няма. Когато мама се прибере вкъщи аз се опитвам да съм добричък, така че да ме накажат само веднъж за вечерта. Току-що чух шум от кола. Тате се прибра от бара на Чарли. Чувам го да ругае. Споменава името ми. Притискам се плътно до стената. Опитвам се да се скрия от злите му очи. Толкова ме е страх, че започвам да плача. Той ме заварва да хлипам. Нарича ме с грозни думи. Казва, че е моя вината за проблемите му на работа. Шамаросва ме и ме удря. И продължава да ми крещи. Най-после успявам да се отскубна и да побегна към вратата. Той вече я е заключил. Започвам да...
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност