Знам тази история от много, много години и вече не помня кой ми я е разказвал и по какъв повод. Поводът да ви я разкажа днес реших да запазя в тайна. Мога да кажа само, че идеята ми дойде точно от един разговор за тайни, истини и… вторични полови белези. При жените…
Историята е хубава. Не знам дали всичко това наистина се е случило точно така (и точно с въпросните хора), но това не е най-важното. Има елегантен финал и те кара да се замислиш… какво повече?!
А ето я и самата история:
Разправят, че това се случило преди много, много години – някъде към края на по-миналия век – в едно френско училище.
Учителката била поканила известен за времето си писател да сподели с учениците й тайната на своята изключителна популярност. “Споделете с нас, моля, каква е рецептата да се пише така, че книгите ви да са толкова търсени и добре купувани?”, помолила тя известния писател.
Писателят погледнал с доволство отворените очи на притихналите в очакване ученици и се подсмихнал с престорена скромност:
“Всичко е много просто! Имам четири принципа, които ревниво спазвам във всеки мой нов роман. И когато го правя – всеки път романът ми се превръща в бестселър.”, гордо казал прочутия автор.
“Уважаеми господине, споделете с нас, моля, кои са тези четири принципа!”, възкликнало нетърпеливо едно от дечицата.
Учителката кимнала одобрително, а още по- разчуствания писател се навел леко към учениците и тайнствено прошепнал:
“Първият ми принцип е в романите ми винаги да се говори за религия. Хората днес са религиозни и една от причините да купуват толкова много книгите ми е точно това неизменно правило”.
“Вторият! Моля, споделете и втория принцип!”, не издържало едно момиченце от първия чин и учителката веднага го стрелнала с възмутен поглед.
“Разбира се, скъпа моя!”, усмихнал се прехваленият автор. “Вторият ми принцип е главните герои на моите романи винаги да са хора от висшето общество, от аристокрацията… Никой не иска да чете историята на перачки или селянки – а на графини, херцогини и принцеси”.
Въздишки на одобрение се разнесли из класната стая, но никое от децата не посмяло да попита направо за третия принцип и затова писателят продължил без изрична покана:
“А третият ми принцип, мили деца…” – тук писателят погледнал към учителката им леко смутено, но все пак продължил – “е в книгите ми винаги да има много еротика”.
Бузите на учителката леко поруменели и писателя се обърнал към нея вместо към децата:
“Каквото и да си говорим, в днешно време хората обичат всяка история, в която има много секс! И сексът наистина продава…”.
Учителката смутено навела глава и още повече почервеняла и затова писателят побързал да продължи с четвъртия принцип:
“И последният принцип, който задължително спазвам при всяко мое произведение е винаги да има някаква загадка. Мистерия… Тайна! Хората обичат да четат такива неща и така романите ми се превръщат в бестселъри”.
Все още притеснената учителка набързо благодарила на писателя и той бил изпратен с бурни аплодисменти.
След като децата малко се поуспокоили от чутото и видяното, учителката им раздала тетрадките и моливите и им възложила трудна задача – да напишат съчинение, като се стараят да спазят всичките четири принципа, които току-що били чули.
Учениците захапали моливите и с набръчкани от творчески напъни чела започнали да гледат тъпо в празния бял лист пред себе си.
Само едно от децата започнало съвсем спокойно да пише, а само след минута оставило молива настрани и се облегнало доволно на стола си. Това бил малкият Франсоа – будно дете, в което вече личало бъдещия литературен талант.
“Какво става, Франсоа? Защо не пишеш като другите деца?”, строго попитала учителката.
“Аз съм готов, госпожо!”, спокойно отвърнало детето.
“Готов си?! И спази всичките четири принципа?!”, не повярвала госпожата.
“Точно така” , невъзмутимо казал Франсоа и я погледнал без да мигне.
“Тогава излез на дъската, тук пред всички! И ни прочети какво толкова си написал…”, почти ядосано му заповядала учителката.
Франсоа се изправил, взел тетрадката си, спокойно направил няколкото крачки до дъската, обърнал се към съучениците, разтворил тетрадката си, погледнал отново невъзмутимо към госпожата и зачел единственото изречение, което бил написал:
“О, Боже!”, каза графинята. “Аз съм бременна! И не знам от кого…”
Историята твърди, че след години малкият Франсоа станал прочут писател и дори спечелил Нобелова награда за литература…
Tags: автор, аристокрация, бестселър, загадка, литература, Нобелова награда, писане, писател, принципи, религия, роман, секс, Франсоа Мориак
