Приказка за Градината – Началото

Приказка за Градината – Началото

Тази приказка е стара колкото света на Бога. Да-а, Бог си има негов си свят… естествено. Мног-о-о-го стар свят… Всъщност не знам – стар ли е или не е Бог и светът му, защото ако не се е раждал и не умира, как може да остарее Бог.

Няма значение. Всъщност, има значение… но няма значение.

Та, един безден Бог се разхождал из владенията си и стигнал до една прекрасна градина, в която още не бил стъпвал кракът му. „Хе – помислил си Бог, защото не обичал да си приказва сам на глас – гледай Аз („гледай ти“ се появило много по късно в речника му) каква градинка си имам. Я да се поразходя из нея“.

Ми то друго нямало какво да прави в този „безден“ (още нямало дни и нощи тогава), и помислено – сторено. Отворил вратичката на градинката и… „Упс, каква е тая вратичка, бе? – самозапитал се Бог. – не съм измислял такова нещо от както не се помня (защото по онова „безвреме“ все още нямало какво да помни – нали за да се запомни нещо е нужно минало...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност