Родената през 1870 година в Киаравале, Централна Италия, Мария Монтесори е красива и необикновена жена с радикални възгледи. Амбициозна студентка в Римския медицински университет, тя става първата жена, практикуващ лекар в Италия. Веднага след завършването си започва работа в Клиниката по психиатрия към университета, където лекува умствено изостанали деца, постъпили там като неуправляеми и необучаеми. Там се заражда и нейният метод.
В основата на Монтесори методиката лежи концепцията за активната личност, която свободно се саморазвива и самоизгражда чрез взаимодействия със специално създадена, стимулираща материална среда; основава се главно върху развиването на усещанията като широко използва привлекателни материали за свободните, индивидуални дейности, благодарение на които детето укрепва своя зараждащ се „Аз“.
Делото на Монтесори бързо печели последователи, спонсори и много привърженици от цял свят. От нейния метод вече цял век се интересуват учени от различни академични среди, практици педагози, психолози, политици, творци на изкуството, лекари и теолози. До края на живота си /тя умира в Холандия на 82-годишна възраст/ създава много училища в Европа и по света, пише книги и статии, участва в конгреси и движения. Добре приета и в английския двор, и в селата на Индия, Монтесори е високо ценена от Ганди, Р. Тагор, Маркони, Аденауер, Едисон и други свои съвременници, а също от модерните експерти педагози и психолози.
Четири основни постулата могат да представят основата на системата Мотесори и да обяснят милионите й последователи от всички краища на света.
1. Детето е на първо място
Ние сме свикнали децата да получават знания от възрастните. Мария Монтесори е убедена, че децата трябва да се учат и развиват сами, без указания от възрастните. Всяко дете трябва да прави това, което му харесва и в такова темпо, което само си определи. Педагогиката на Монтесори е подчинена на девиза: „Помогни ми да го направя сам“.
Относно четенето, например, нейните възгледи са: родителите да не се натрапват и да не настояват детето да учи по буквар, да не му предлагат ярки букви и картинки, да не го учат да чете, пише и брои, когато те преценят че е на подходяща възраст, а тогава, когато самото дете изяви желание, без значение колко късно е това. Те само трябва го наблюдават, за да разпознаят момента, в който детето само ще се заинтересува от буквите, ще се заиграе с кубчета с букви. И чак тогава родителят и учителят от Монтесори група трябва да създават среда, подходяща за обучение. От тук нататък детето се учи само. Без да бърза, но и без да скучае. С желание и радост.
2. Всичко с времето си
Мария Монтесори е направила много важно откритие в детската психология. Тя разделя детството на детето на т.нар. чувствителни периоди на възприемане на света. Това са периоди, когато се развива определен участък на мозъка и следователно точно в това време е подходящо да се създаде специфична обучаваща среда, която ще развие навици, свързани с тези участъци. Ако се закъснее и детето не се възползва от тази възможност, то може да загуби интерес за цял живот или да прави грешки.
Подобно на Глен Доман, Масару Ибука и привържениците на ранното обучение, периодите които определя Мария Монтесори са до 6 години:
– развитие на речта – от 0 до 6 г.
– сензорно развитие – от 0 до 5,5 г.
– социални навици – от 2,5 до 6 г. През този период децата най-лесно усвояват вежливите форми или грубото поведение, което става норма на живот.
– навик за ред – от 0 до 3 г.
Най-подходящият период за развитието на речта, респективно интереса към четене е от 4 до 6 г. След седмата година обучението губи спонтанния си характер и става безинтересно. Ако питате кога е най-подходящото време да се учи детето да чете, Монтесори ви отговаря – на 4 години, като упражненията, които подготвят ръката за писане трябва да започнат на 2,5-3 г.
3. Подходяща обучаваща среда
За да може да се развива пълноценно детето, е необходима специална среда, която позволява то напълно да разгърне способностите си в спонтанни действия. Средата трябва да му дава „храна за размисъл“ и да не го притеснява в движенията му. За създаване на подобна среда се ползват специални материали. Как сами да я организирате?
– Всичко трябва да е достъпно до детето. Да е разположено на открито, на ниво, съответстващо на ръста, така че да предлага широк избор от занимания;
– Детската стая се разделя на няколко зони, с помощта на стелажи – практически живот, сензорна част, езикова част и математическа част;
– На рафтовете има само по един комплект от даден материал. Ако няколко деца искат да разглеждат един и същ материал, ще се наложи да влязат в социален контакт и да се опитат да разрешат конфликт помежду си кой първи и до кога ще ползва пособието. Освен това единственият материал съхранява автодидактичността, т.е. детето може да се занимава самосамостоятелно, без помощ от други (учители или други деца);
– За всички игри и упражнения трябва да са подготвени удобни маси и столове, съответстващи на ръста на детето.
Не всички играчки, материали и пособия са подходящи за средата. Избирайте тези, които:
– са автодидактични, т.е. подходящи за самостоятелна работа без участие на възрастен. Възрастният (възпитателя) показва само веднъж – в началото как се работи и това е всичко от него;
– съответстват на точния период на развитие на детето;
– да не са шарени. Всички предмети в развиващата среда трябва да са в един цвят или максимум в три цвята. В повечето случаи цветовете имат семантично натоварване. Не трябва да се ползват ярки и крещящи цветове;
– не са задължителни детските играчки. В дидактичните материали влизат реални предмети от бита (тенджери, тигани) или специално подбрани (геометрични фигури);
– средата трябва да е безопасна, чиста, удобна и лесна за употреба, привлекателна за детето.
4. Първо се пише, после се чете
Малките деца първо трябва да се научат да пишат, а не да четат, казва Мария Монтесори. Наблюдавайки децата от нейните групи, тя стигнала до извода, че за детето е по-лесно да напише, т.е. нарисува буквата, отколкото да възприеме нейния абстрактен образ. При това при нея обучението започва с правописни, а не с печатни букви, защото кръговите движения се отдават по-лесно на децата.
Източник:
www.montessori-bg.org
www.drebcho.bg
