Застраховането на стоки по време на превоз по суша и море, развито във Финкия, Гърция и Рим се счита за родоначалник на застраховането въобще. Развитието на търговията в градовете републики Венеция, Генуа и Флоренция през ранното Средновековие всъщност върви ръка за ръка с укрепването на застраховането. През XVII век търговският разцвет на най-големите морски държави Холандия, Испания, Великобритания, Португалия и Франция стимулира и развитието в областта на застрахователния бизнес. През 1860 г. Едуард Лойд основава своето станало по-късно легендарно кафене, където са се събирали собственици на кораби и превозвачи на стоки да сключват помежду си застрахователни сделки. По късно това кафене става най- известният световен застрахователен център – lloyd’s. Големите опасности, на които са изложени стоките по време на пътуването, големите материални интереси, които са съсредоточени на едно транспортно средство при един рейс налагат „Карго“ застраховката като обективна необходимост при транспортирането на товарите, особено при външнотърговските покупко-продажби.
Нараствайки икономическата активност в страната се очаква да се увеличи и делът на застраховката на „Товари по време на превоз” или т. нар. „Карго“ застраховка в общия обем на сключените застрахователни договори. Причината за това е, че този вид застраховка е пряко свързана с икономическата обстановка в страната. Полицата не може да се продава в страна, където няма развит бизнес, защото тя се ползва именно от бизнеса. Постепенното стабилизиране на икономическата активност във външната среда повлия благоприятно върху износа на стоки и услуги в българската икономика. През първото тримесечие на 2010 г. износът се е повишил с 5.9% в реално изражение на годишна база, прекъсвайки негативната тенденция, наблюдавана от края на 2008 г. Най-голям принос има износът на стоки към балканските и азиатските страни, следван от износа на стоки към страни от еврозоната. Не мисля, че една уважаваща себе си фирма ще превозва стока за стотици хиляди левове и няма да сключи застраховка, разчитайки на това, че ако се случи нещо при транспортирането, тя ще държи отговорен за това превозвача или спедитора. Ако събитието е случайно, както наводненията през изминалите месеци, тогава няма да има кой да компенсира претърпяната загуба, коментират експерти от бранша. Основната цел на застраховката е да обезщети собственика на стоката за финансови загуби, които могат да бъдат понесени в случай, че товарът погине или бъде увреден по време на на превоз. В миналото, когато са пътували търговски кораби, собствениците на стоката са се събирали и на джентълменска дума са се разбирали, че ако някой кораб потъне всеки ще поеме пропорционално частта от загубите. Така се е създало и съвременното застраховане. В България не може да се каже, че „Карго” застраховането е много развито, тъй като това не е задължителна застраховка. Тя заема изключително малък дял в портфейлите на застрахователните компании – някъде около 3%. „Карго“ застраховката е може би е една от най-стандартните застраховки. Причините за това са от една страна, че тя е възникнала преди много време и от друга, че търговията със стоки по принцип е урегулирана – дали от международни правни норми или просто на добра воля, но има регулировка.
„Институтски карго клаузи”
На тази база са създадени т. нар. „Институтски карго клаузи”, които всички застрахователни компании в България ползват, или като оригинални такива или преведени. Най-общо те се разделят на три вида – клаузи „А”, „В” и „С” (Institute Cargo Clauses (А) – 1.1.82, Institute Cargo Clauses (В) – 1.1.82, Institute Cargo Clauses (C) – 1.1.82), като разликата при тях е във вида на покритието. Клауза „А” предлага пълно покритие, Клауза „Б“ ограничено покритие и Клауза „С“ основно или минимално покритите. За разлика от другите застраховки, където се изброяват покритите рискове, то при „Карго” застраховката – Клауза „А“ е записано, че застраховката покрива всички възможни рискове от загуба или повреда на застрахования товар по време на превоза, освен изключените, и се изброяват тези, които са изключени. Както и при другите застраховки и тук не се покриват рисковете война, политически размирици, стачки, бунтове, банкрут на застрахования, фалит, курсови разлики на стойността на стоките на борсата, умишлено действие или бездействие на застрахования, както и вредите, причинени от недостатъчна или неподходяща опаковка или от непригодност на превозното средство. Към покритите рискове спадат пожар, експлозия, пътнотранспортно произшествие, природни бедствия, кражба, като този риск у нас се изключва при кражба на цялото превозно средство. Покритите рискове по Клаузите „В“ и „С“ вече са изброени. Клауза „В” покрива пожар, природни бедствия, земетресения, намокряне на товара, навлизане на мокра или речна вода в трюма или контейнера, частична или пълна загуба на пакет от стоката, но според застрахователите много рядко се купува. Клауза „С” покрива единствено пожар, експлозия, пътно-транспортно произшествие и пълна загуба. Ако се изгуби само отделен пакет или колет застрахователят няма да плати обезщетение. Клауза „С” намира приложение при застраховането на насипни или наливни товари, където няма как да бъде загубен част от товара. Той или целия ще погине или няма да се случи нищо. Много рядко от дадена клауза се вадят рискове или се добавят нови. Единствено при клауза „А”, за да стане по-евтино може да се изключи кражбата, или към клауза „С”, която е тотална загуба да се сложи и „Кражба”. Тъй като от покритието зависи и цената, разделението е направено така, че да не се плаща повече от това, което е нужно да бъде покрито като застраховка. За стока като въглища например, която се пренася с кораб, не е необходимо да се сключва пълно покритие, тъй като няма кой да открадне товара, а ако корабът потъне ще погине цялата стока. Затова не е необходимо в покритието да се включва риска кражба, а само щета от сблъсък на кораба, за което е достатъчно минималното покритие. Обичайно периодът на застраховката е от момента на натоварване на товара до момента на пристигането му в крайното местонахождение, но не повече от 60 дни от натоварването. Срещу допълнителна премия може да се застраховат и товаро-разтоварните операции. Възможно е да се застраховат товари, които вече са тръгнали след подписване на декларация, към момента на сключване на застраховката, за отказ от претенция, ако се установи, че вече е имало настъпило застрахователно събитие. Премията, която се заплаща по застраховката зависи от вида на покритието, от дестинацията, от вида транспорт /ж.п., автомобилен, морски, комбиниран, авио/ и от стойността на товара. В зависимост от това дали крайната дестинация на карго стоките ще е на територията на България или извън територията на България, повечето застрахователни компании предлагат два типа застрахователни полици с различни условия по тях. Влияние оказват и други фактори като претоварванията /особено важно за авио – транспорт/, за превози по море съществено значение има възрастта на кораба. За кораби над определена възраст /различна за отделни видове кораби – за кораби, които превозват насипни товари например тази възраст е 10 години/ се начислява допълнителна премия „за старост“ на кораба. Застрахователната сума се определя на база фактурна стойност. По желание на застрахования фактурната стойност може да бъде завишена с до 10%, които ще покрият пропусната печалба при евентуално настъпване на застрахователно събитие. Ако стоката е чуплива, но не е подходящо опакована и се счупи по време на транспортирането застрахователят няма да плати, защото няма събитие. Недостатъчната опаковка е изключен риск. Ако клиентът обаче желае това да му бъде покрито, той може да направи такава застраховка, но тя ще е десетократно или двадесеткратно по-скъпа от нормалната тарифа, която се взема за подобен вид превоз, коментират застрахователи. При тази застраховка застрахователят няма поглед върху товара, той практически не го вижда. Застраховката се сключва на базата на декларацията на застраховащия, който може да бъде собственика на стоката, спедитора или негов представител или изпращача. Дефакто застраховката се сключва документално, попълва се едно предложение, както при всички видове застраховки, и въз основа на него се издава застрахователна полица. Само при товари, надвишаващи определена сума, за някои компании над 100 хил. USD, се изисква копие от фактурата на стоката.
При събитие… авариен комисар
Когато настъпи застрахователно събитие, застрахованият е длъжен да извика авариен комисар, който е посочен на долния край на полицата. Този вид услуги се извършват от международни организации. За разлика от „Каското“ или имуществената застраховка например при „Каргото“ застрахователят не прави оглед на щетите, тъй като няма физическата възможност. При настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да представи набор от документи. На първо място протокол на авариен комисар, съставен не по-късно от момента на освобождаване на товара, а при пълна загуба на товара – не по-късно от 48 часа от момента на настъпване на застрахователното събитие, който следва да бъде в оригинал. Морски протест, писмени свидетелски показания, полицейски протоколи, заключения и оценки на вещи лица и други в оригинали или нотариално заверени копия. Превозният договор – морски коносамент, ж. п. товарителница (част 1 и част 5), CMR товарителница (2 екземпляр за получателя) и други също в оригинал. Изискват се още фактури, сметки, диспаши, опаковъчен лист, търговски договор и други – оригинали или нотариално заверени копия; документ за произход на стоката в оригинал; документи, установяващи марковия характер на стоката отново в оригинал. Необходимо е да се представи още констативен протокол на превозвача за щетите и причините, довели до липси и/или повреди на товара отново в оригинал. Изисква се също така кореспонденция на застрахования с третото лице, причинител на щетите, като например протестно писмо срещу превозвач и/или друго трето лице, виновно или отговорно за настъпилите щети, както и евентуалния отговор на това лице – нотариално заверени копия. Представят се и други документи, обосноваващи качеството или цената на стоката над средните за съответните тип и вид стоки в оригинал или нотариално заверено копие.
„Абонаментна застраховка”
За улеснение на фирмите, които ползват такива застраховки се предлага т. нар. „Абонаментна застраховка”. Предимството й е, че се съкращава много документооборота. С доста фирми практикуваме работа само с едно пускане на предложението по факса, обясняват от бранша. На края на месеца на база на тези предложения начисляваме премията, която застрахованият заплаща, допълват те. Фирмите, които ползват такава абонаментна полица се задължават да застраховат всички товари. Застраховката е и задължително условие при плащания с акредитив. Клиентите вече се ориентират към по-европейско обслужване и ползват спедиторски услуги. Не случайно на това се дължи и бързото развитие на спедиторския бранш в България, коментират застрахователи. Спедиторските фирми предлагат цялостно обслужване. Собственикът на стоката не се грижи нито за митническата обработка, нито за товара. Той вече поръчва дори и застраховката на спедиторската фирма. Застрахователните компании работят с множество спедиторски фирми, които от името на клиента си сключват застраховката.
Клаузата „от склад до склад”
Липсите, дължащи се на кражби при вноса на компютърна техника например съпътстват транспортирането на компонентите от натоварването на съответното превозно средство до разтоварването. Постоянните или спорадични проблеми при транспорта се решават от фирмите вносителки по различен начин. Обичайно световните (европейските) вериги са решили проблемите си с щетите (липси или повреди) чрез абонаментна карго застрахователна полица, като се застраховат всички части, които съответната фирма ще изпраща или получава през определен период. По-често при осъществяването на сделки с компютърни компоненти от Далечния изток (Китай, Тайван, Република Корея, Малайзия, Тайланд и др.) продавачът има задължението да осигури за своя сметка транспорта и „Карго” застраховката на товарите. Вносът на компютърните компоненти от Далечния изток се осъществява чрез комбиниран превоз на товари (по море и суша) или чрез въздушни превози. При комбинирания транспорт международният превоз се извършва с контейнери чрез морски транспорт до пристанище, указано в превозния документ, откъдето контейнерите се натоварват на сухоземен транспорт за България. Големите международни контейнерни линии от Азия обслужват пристанища в Средиземно море и Западна Европа и в много по-малка степен региона на Черно море. Поради тази причина крайна точка на морския превоз са пристанищата Солун и Пирея в Гърция. Често чуждестранните контрагенти на българските фирми нямат никаква представа за географското разположение на складовете на купувача (това важи особено за първите доставки). Допуска се грешката в направената от продавача „Карго” застраховка и съответно в издадената застрахователна полица да фигурира като крайна доставна точка пристанището, където приключва морският превоз, а не съответният град в България, където следва да се достави товарът. Ако това е направено умишлено от продавача, то българската фирма вносител следва да направи за своя сметка допълнителна „Карго” застраховка, покриваща незастрахования участък от превоза. Недалновидно е скъпа компютърна техника, пропътувала хиляди морски мили без никакви проблеми, да погине например при пътно произшествие или да бъде открадната, когато сключената морска „Карго” застраховка вече е прекратила своето действие. Българските фирми вносители следва винаги да изискват от своите партньори в застрахователната полица да се вписва точката на доставка в България. Удачно е в застрахователната полица да се включва клаузата „от склад до склад” (warehouse to warehouse), където отговорността на карго застрахователя започва от изнасянето на стоките (товарите) от склада на продавача и завършва в склада на получателя в крайното място, посочено в полицата, или в което и да е друго място на съхранение, което не може да бъде третирано като транзитно или с изтичането на определен срок от разтоварването на застрахованите товари от морския кораб в крайното разтоварно пристанище, посочено в полицата. Когато фирмата вносител приема товарите (чрез разтоварване на контейнера) и установи повреди или липси в доставката, разтоварването следва да се преустанови и незабавно да се извика посоченият в застрахователната полица авариен комисар, който да констатира щетите и да определи техния размер. За сухопътната част от превоза се издава международна товарителница (CMR), в съответната графа на която следва да бъдат вписани щетите (липси ли повреди). CMR e надлежният транспортен документ, в който трябва да се вписва всичко, което се случва със стоката.
