Мечти по никое време

Мечти по никое време

Днес попаднах в Нет-а на едни писания, които – без видима причина – така ми разбълбукаха душицата, че изневиделица ме налегнаха едни мечти. По никое време…

Спомени от бъдещето, един вид… А аз като се размечтая – нямам спирачка!

Зарязах и Фейсбук, и всичко. Отпуснах се назад в стола си (той, горкичкият, изстена – щото голямо тегло тегли с мене) и пред очите ми се разля такава приказна картина, че разбълбуканата ми душичка взе направо да ври и кипи. И ми стана едно хубаво….

Видях се как след години съм заменил тясната панелка с къща. Ама не къща с басейн и другите му там гевезлъци – а къща с асмалък! Къща с голямо сърце и много топлина…

(Което въобще не пречи къщата да е една от пасивните къщи на Гери – даже е почти задължително! Пък и тя ми е обещала…)

А под асмалъка – една хубава дървена маса. Здрава маса – да издържа ако тропна с юмрук по нея, в случай, че някой от многобройната ми челяд (дето е все още малобройна) реши, че патриархата не е...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност