Според нашумели теории прозаичната, но живителна течност, лекува дори рак и спин
Факти и заблуди, теории на конспирацията и продажби за милиарди долари, словесна война между научни и псевдонаучни светила, разбити надежди и чудотворно изцеляване. Не е ли това привлекателен сюжет за поредния трилър, който да ни разсее през отпускарския сезон?
Тук обаче няма да прочетете за тайни общества, съхраняващи наследството на тамплиерите, нито за мистични загадки в стил Дан Браун. Главен герой на завладяващия бестселър ще бъде толкова добре познатата ни и на пръв поглед скучна… вода.
Да, тя е толкова прозаична, че дори не си правим труда да мислим много-много за нея. Когато сме в супермаркета, машинално протягаме ръка към бутилките, или просто очакваме да потече, като завъртим кранчето на чешмата.
От деца сме свикнали чашата с вода да краси трибуната на всеки уважаващ себе си оратор. Напоследък обаче манията по живителната течност надминава тези традиции. По улици и по бизнес срещи, в офиса или на купон, срещаме хора, които носят със себе си съкровен запас водичка и си пийват от време на време.
В летните жеги това е нормално, и дори препоръчително, единодушни са лекарите. С това обаче се изчерпва единомислието им по въпроса. Когато зададем по-конкретен въпрос, например –
колко точно е препоръчителното количество вода,
което трябва да пием на ден, се развихря истинска вакханалия от гласове. Свикнали сме да чуваме формулата за поне три литра на ден. Учените обаче не само не са убедени, че да се наливаме до такава степен е необходимо – те хранят съмнения, че този навик е вреден.
Наистина, като се изключат редки случаи на хора, страдащи от странични заболявания или приели екстази, отравянето с вода е невъзможно. Трябва да изпиеш количество, което организмът ти просто няма да приеме. Съвсем друг е въпросът обаче дали докато опитваме да подобрим здравето си, наливайки се с вода, не си вредим, тъпчейки се с токсини?
Нещо повече – лекарствата, които изхвърляме на боклука (да не говорим за отпадъците на компаниите, които ги произвеждат), неизбежно попадат от сметищата във водоизточниците, и няма официални данни какви точно фармацевтични добавки поемаме, когато задоволяваме жаждата си. Според Световната здравна организация, засега проблемът не е стигнал мащаби, които би трябвало да ни тревожат сериозно, но институцията признава, че тепърва предстои да се проведат сериозни изследвания на
фармацевтичното замърсяване на питейните води
и неговото предотвратяване. Отделно, дори и в градовете в България, които могат да се похвалят с пречиствателни станции, често от водата тече мътилка и не винаги сме спасени от нуждата да си купуваме насъщната течност от супермаркетите.
Напоследък гръмнаха доклади, че питейната вода в София била сред най-добрите в Европа, но жителите на много райони, където тръбите не са сменяни от десетилетия, биха се усъмнили в подобно твърдение.
Наистина, всички храним съмнения относно качеството на водата от чешмата, и не случайно глобалното потребление на бутилирана вода скача през последните десетилетия до над 115 млн. литра годишно, на стойност около 60 млрд. долара. Малцина знаят обаче, че само защото са платили за бутилката вода, не значи че имат сигурни гаранции за чистотата ѝ. Според закона фирмата производител е задължена просто да обяви източника си, тоест –
спокойно могат да ви продадат вода от обществения водопровод,
стига това да е изрично упоменато на етикета. Разбира се, както водата от чешмата, така и тази от супермаркета, трябва да отговаря на законовите изисквания, тоест да е безвредна.
И тук отново настава оживен спор. Според някои, стандартите за качество са под въпрос – флуора, хлора и аресеникът в питейната вода бавно ни тровят, твърдят те. Според други, тази истерия е безпочвена и до голяма степен се подхранва от бизнес интересите не толкова на производителите на бутилирани води, колкото на различните „изобретатели“ на уреди, целящи да ни осигурят не само чиста, но и „заредена с положителна енергия“, „целебна“ и дори подмладяваща вода.
Не съм химик, но ме обладаха сериозни съмнения, когато реших да си купя една най-прозаична според мен вещ – кана с филтър. Продавачката обаче надхвърли очакванията ми и ми обеща чудеса –
изслушах тирада за „биофотони“ и „наноклъстери“,
която ме остави толкова объркана и разколебана, че реших, преди да платя, все пак да направя справка в интернет.
Оказа се, че измамите с различни уреди за пречистване, „енергизиране“ и придаване на какви ли не чудотворни свойства на водата са широко разпространена практика. Учените с право са възмутени и цели портали като quackwatch.com са посветени на задачата да предупредят наивните потребители.
Залети с псевдонаучни термини, и свикнали в нашето съвремие да очакваме чудеса и въобще да не се изненадваме от тях, лесно ставаме жертви на измамници. Горчивата истина е, че макар че бихме се разболели тежко, ако не консумираме достатъчно течности,
няма напитка, която да ни върне младостта,
да ни спаси от хроничните ни оплаквания, или да ни зареди с „положителни вибрации“. Ето, тук отново се връщаме на въпроса – колко е „достатъчно?“
Според Европейската агенция за безопасност на храните, става въпрос за прием на два – два и половина литра на ден, а според Световната здравна организация – между 1,4 и 4,5 литра, в зависимост от възрастта, пола, и климатичните условия. Преди да сте посегнали към чашата обаче, трябва да имате предвид, че в тези количества се включва и водата, която приемаме като част от храната или с други напитки, като натурални сокове.
Така че старата формула за три литра на ден изглежда остаряла. А дали? Само пуснете едно търсене в гугъл, и ще попаднете на безброй статии, които ви обещават вълшебно изцеряване на всичките ви оплаквания, и дори лечение на рак и спин, с помощта на едно единствено широко достъпно средство – водата.
Четете внимателно обаче. Във всеки подобен журналистически материал рано или късно ще се натъкнете на цитат на един съмнителен учен със странно име – д-р Батманжелидж, наричан от своите противници
„Доктор Батман“
На пръв поглед, теорията на Доктор Батман изглежда логична и привлекателна. Жаждата е последният, а не първи признак на дехидратация, твърди той. Според него, ние страдаме от хроничен недостиг на вода, а тази ценна течност не само пренася витамините и минералите из нашето тяло, но е и „смазочно масло“ за ставите и мускулите, подпомага поддържането на нормална телесна температура, премахва токсините и разтваря отпадъчните вещества.
Дотук – нищо изненадващо, което да възмути научната общественост или здравия разум. Но доктор Батманжелидж развива тезата си до изненадващи дълбочини – пийте повече вода, казва той, и ще можете да излекувате удивителен списък от заболявания, включително левкемия, остеопороза, наднормено тегло, депресия, диабет, камъни в бъбреците, и дори спин.
Роденият в Иран медик твърди,
че е разработил теорията си, докато излежавал присъда в техеранския затвор Евин. Там той лекувал своите съкилийници с единственото му достъпно лекарство – водата.
Когато през 1982 г. бил освободен, д-р Батманжелидж емигрира в САЩ, където според самия него се отдава на задълбочени изследвания, а според критиците му – на трупане на пари чрез публикуване на съмнителните си и недоказани теории.
Преди да почине от пневмония на 73-годишна възраст през 2004 г., д-р Батманжелидж е публикувал 20 аудио и видео касети и редица книги, а бестселърът му „Тялото жадува за вода“ може да се похвали с над 30 издания и е преведен на 15 езика, включително на български.
Един от най-известните критици на „Доктор Батман“, д-р Стивън Барет, поставя под сериозно съмнение не само трудовете, но и цялостната кариера на иранския медик. Д-р Барет изтъква, че въпреки твърденията на Батманжелидж, той не е публикувал никакви подкрепени с научни данни изследвания, в нито един уважаващ себе си медицински журнал.
Единственият му официален труд от едва три страници,
който може да се намери в най-голямата медицинска база данни в света – Medline, е „Нов и природен метод за терапия на пептичната язва“, публикуван през 1983 г. в Journal of Clinical Gastroenterology.
Нещо повече – той не фигурира в базата данни на лекарите, притежаващи лиценз на практикуват медицина в САЩ. „Д-р Батманжелидж твърди, че откритието му е помогнало на стотици хиляди хора, страдащи от различни заболявания.“ – казва Стивън Барет – „За период от 20 години, това прави близо 200 души на седмица. Как е успял да събере подобни данни и как може да се провери тяхната достоверност?“
Научната общност е единодушна в скептицизма си относно чудотворните свойства на водата, проповядвани от иранския доктор. На какво тогава се дължи феноменалният му успех? И не само неговият – уреди, йонизиращи, енергизиращи, поляризиращи и какво ли още не
обещават да превърнат обикновената чешмяна вода в панацея
Оборотите, реализирани от подобни изобретатели и самопровъзгласили се учени и мистици, се изчисляват на милиарди долари годишно. Защо ли? Ами защото тяхното „чудо“ (независимо какво е то) наистина помага… Плацебо ефектът не е фактор, който дори най-скептичните учени биха пренебрегнали.
Според статия, публикувана в Scientific American през декември 2005 г., социоикономическият ни статус играе важна роля в определянето на здравословното ни състояние. Чувството за безпомощност може сериозно да ни разболее, а притежаването на магически лек ни дава усещането, че отново сме поели контрола над своята съдба. За едва 12 лв. можем да купим бестселърът на д-р Батманджелидж и да се… изцерим.
Да не говорим, че простосмъртните хранят дълбоко вкоренена неприязън и недоверие към фармацевтичната индустрия. Така твърденията на иранския лекар, че именно могъщите концерни стоят зад критиките на трудовете му, лесно печелят симпатии.
Безспорно обезводняването на организма носи здравословни последици – от вода се нуждаят всички негови органи и системи, те не могат да „работят“ без нея. Но ако сме от по-скептично настроените потребители, ще се запитаме – добре де, колко вода трябва да пия в крайна сметка, и полезна ли е тя, или вредна?
Отговорът е повече от очевиден
– без вода ще умрете за броени дни. Не е необходимо обаче да се наливате с по три литра на ден (освен ако летните жеги не са разпалили жаждата ви). Приемайте между 1,5 и два литра на ден, и избягвайте да прекалявате с дехидратиращи напитки като кафето и алкохола, дори бирата. Има голям шанс тази проста формула да реши проблемите ви с болките в ставите или хроничното главоболие.
Дали водата ще ви спаси от спин обаче? По-добре не залагайте на това.
