Как да се справим с мравките

2
Добави коментар
ynita
ynita

След няколко опита да проникнат в кошера, мравките го оставят на мира.
– На дъното на кошера може да се посипе сол. В такива кошери мравките изчезват не само вътре в гнездото, но и на
платното. Може да се полее също и почвата около кошера със солена вода –
200 грама сол на 1 литър вода. Продължителността на действие на този
разтвор е голяма и в сухо лято предпазва кошера с месеци.
– За борба с мравките се използват свежи листа от домати. Достатъчно е
да се поставят върху кошера на тавана или на платното няколко пресни
листа от домати и да се покрият с хартия и мравките ще изчезнат. Може да
се засадят домати около кошера, или пък кошерите да се поставят в
лехите с домати. Смята се, че миризмата на това растение отблъсква
мравките.
– Забелязано е, че ако около кошера се посипят 1-2 с.л. горчица, то
мравките спират да досаждат на пчелите. Достатъчно е веднъж да се посипе
пътят на мравките с горчица. Действието продължава дълго време.
– Против мравки помага и зеления лук. Нарязва се на ситно, поставя се на
дъното и на платното. Мравките се плашат и от листата на магданоза и
ореха.
Търсите начин да отстраните мравките от храната?

Стършелите са усвоили подходящата техника: те ги вдигат във въздуха и ги
пускат встрани, съобщава статия в “Нешънъл джиографик”, базирана на
резултатите от научни наблюдения. В експеримент с диви насекоми учените
от Нова Зеландия наблюдаваха как обикновените стършели – чужд за
страната вид, привнесен отвън – се съревновават за храната с местния вид
мравки Prolasius advenus.

Когато види парчето храна, нападнато от мравките, стършелът започва да
ги отстранява една по една, като ги вдига с челюстите си, пренася ги
настрани и ги пуска живи. Това е документирано във видеоматериали.

“Доколкото ни е известно, това поведение не е описвано преди” – каза
съавторът на проучването Джулиън Грейнджиър, биолог от “Виктория
юнивърсити” в Уелингтън.
Обикновеният стършел (Vespula vulgaris) е местен вид за Северна Америка,
а в нова Зеландия е привнесен в средата на 70-те години на миналия век.
Храни се с нектар и други насекоми, напада както жива плячка, така и
мърша.

Грейнджиър и колегата му Филип Лестър заподозрели, че стършелите се
конкурират с местните мравки за оскъдните на протеин хранителни ресурси в
новозеландските крайбрежни гори. Това дало на специалистите идеята да
проведат експеримента с двата вида насекоми, като им предложат
високопротеинова храна: парчета от риба тон.
Парчетата били разположени на 48 позиции в крайбрежните гори, като при
всяко била монтирана камера за наблюдение. 45 от 48-те примамки били
посетени и от стършелите, и от мравките. Камерите записали 1295
взаимодействия между насекомите.

В огромното мнозинство от случаите стършелите и мравките се избягвали
взаимно, а 341 пъти мравките нападали много по-големите от тях стършели,
като ги хапели и пръскали с мравчена киселина – техен характерен
защитен механизъм.

В 90 случая стършелите били агресивната страна, като успешните
пренасяния на мравки били 62, а 28 пъти стършелите не успели да отвлекат
мравката. “Беше изненадващо да установим, че мравките, които са 200
пъти по-малки от стършелите, са техни сериозни конкуренти” – каза
Грейнджиър.

При повечето случаи въздушното отвличане е било непровокирано, като
мравките просто били вдигани и отнасяни встрани. Само няколко пъти те се
опитали да окажат съпротива. Учените предполагат, че самоотбраната с
мравчена киселина е причината, поради която стършелите предпочитат
просто да махнат мравките от храната, вместо да ги убиват. “Като не се
бият с тях, а просто ги отнасят, стършелите се предпазват от контакт с
вредната субстанция” – каза Грейнджиър.

Източник: Farmer.bg