Пускане на кръв
Малко кръв няма да ви убие
Холандският лекар и философ Йохан Баптист ван Хелмонт (1579-1644) в съчиненията си по естествени науки и философия е поставил под въпрос много от методите на медицината.
Идеите му за „духа на живота“ и за магическото въздействие на магнетизма са довели до дългогодишното му преследване от църквата (включително и процес от Инквизицията) и от много медицински факултети. Едва две години след смъртта му Хелмонт е бил реабилитиран от католическата църква.
Хелмонт е подлагал на съмнение смисъла на пускането на кръв, което е било една от най-разпространените форми на лечение през XVII век. Затова той предложил изследване, което почти отговаря на съвременните изисквания за научност – тъй като за изследването му е бил предвиден достатъчно голям брой участници, избор на изследваните лица по случаен принцип (рандомизация) и горе-долу задоволителна статистическа оценка. Изследването би могло да влезе в историята на медицината. Няма данни защо този експеримент изобщо не е бил проведен.
Има ли начин да се спасим ?
Може би причината е бил планираният начин на провеждане на опита и преди всичко окончателните критерии за оценка на успеха или неуспеха на пускането на кръв. Хелмонт е искал да раздели чрез жребий 200 до 500 „бедни хора“ в две групи.
На членовете на едната група трябвало да се вземе толкова кръв, колкото привържениците на пускането на кръв смятат за необходимо, за да настъпи терапевтичен ефект. На изследваните лица от другата група кървавата процедура е трябвало да бъде спестена.
Като мярка за ефективността на лечението Хелмонт е предложил да се вземе броят на погребенията, които са настъпили във всяка група. Въпреки простотата и убедителността на експеримента привържениците на пускането на кръв все пак не са били готови за подобно изследване.
споделяне на връзка
