Животът в Студентски град причинява необратими последици за мозъка на човека. А аз съм роден там. Ако нормалният българин пие сериозно два пъти в седмицата, в Студентски град се пие от сутринта. Същото е със секса и останалите забавления. Хората просто не знаят къде пращат децата си – това е град в града, където обитателите му наистина не са оттук и са за малко. Което направи през последните години от Студентски град една семпла житейска клоака.
„Амнезия“, „Апатия“ и „Афазия“ – така трябва да се казват известните дискотеки в градчето. Това е състоянието на хората, живеещи там, както и на живеещите техни родители в цялата страна. В Гърция едно застреляно момче – и то от полицията, която може би е била в правото си, предизвика масови размирици и вълнения. Посетителите на дискотека „Амнезия“ са болни от името на дискотеката си и утре ще забравят случилото се. Поредната овча ситуация с овчи хора в нея. Просто не можем да очакваме синовете на овце да се държат като вълци
Трябва някой да напомни за какво беше създаден Студентски град. За да произвежда нормални учени хора в страна, където земеделците винаги са били болшинство. Но това отдавна не се случва. Студентски град с целия му чар днес е малко или много питейното чалга заведение на София, където се предлагат и нелоши безплатни сексуслуги. Трябва някой да напомни, че едно време имаше читални и в тях се влизаше, за да се чете. През 90-те тия читални бяха превърнати в прекрасни битнически барове. Но ужасът дойде след това – с настъпването наистина на студентите от новото поколение, което можем спокойно днес да наречем „гюбек-поколението“. Това са децата, които си организират публичен бой в училище. Просто те пораснаха и днес се ритат в главата като вчера. Само че
обувките и юмруците им са по-тежки
Част от чара беше доскоро да пиеш, да правиш секс и да се сбиеш с някой в Студентски град. Днес този опасен чар е стигнал до глупост, до смъртоносна гротеска. Изродщина. Трябва някой да напомни, че едно време имаше патрулки с милиция в Студентски град, които прибираха всеки, който напира да пее, пие и крещи. Днес всяка нощ от общежитието се надава ужасно глупавият слоган на студентите: „Курвииии, къде стееее!“. Да, това е всяка нощ, но в полицията няма оплакване. Това е, защото просто всички в Студентски град се нуждаят от курви, а по същото време заедно са и пияни.
Апашите и дребната престъпност са като в циганска махала. Това са групи, които никой не иска да притисне. Бандюгите свободно и спокойно подготвят ударите си. Примерно режат жиците на уличното осветление, и то къде – там, където Студентски град граничи с посолствата на големи държави. Онази нощ с пушка съм стоял на прозореца си – просто защото някой изскубна като зелка лампата, сложена от един добър съсед, който поживя в Студентски град и се изнесе за Дубай. Тъмнината и липсата на полиция са крещящи като смяната на предназначението на Студентски град. Преди това предназначение беше да се пие, да се чука и да се учи (в този ред). Днес от тези спортове е изпаднало ученето и е заменено с приятни побоища. Статутът му също така е изменен – стотиците дупки за кооперации и вече построени такива (цели нови села), мръсотията и кучетата – това е любимата ми кочина просто. В тази атмосфера няма как да се роди учен.
Ще се роди бъдещ алкохолик и социопат
И ако не знаете – реално днешното занимание на студентите е предимно ходене на бригади в чужбина. Майката на убития пред дискотека „Амнезия“ Стоян е права. „Бягайте, деца, в чужбина“, зове жената. Иначе цял живот ще живеете на Околовръстното на вашия живот.
Околовръстното на вашия живот днес наистина се нарича Студентски град. Това е сбъднатият кошмар на всеки, който иска да намери смисъл да остане в България. И някой поддържа много здраво това статукво.
Полицията, кметът и собствениците на „Амнезия“ трябва да поемат отговорността за случилото се. Особено полицията, която напоследък никаква я няма. Апашите и любителите на свободния бой трябва да получат респект. Но това няма да се случи. Всеки трябва да се въоръжава и да се оправя сам – защото е ясно – това не е само в Студентски град. Това е навсякъде. И както казваха едно време – точно това е „бъдещето на нацията“.
