Тодор Живков се превърна от сатрап в обичан държавник…
Миналата седмица се отбеляза 100-годишнината от рождението на Тодор Живков – въпреки че не обича да дава лични интервюта, специално пред репортер на „ШОУ” дизайнерката и внучка на Тато – Жени Живкова, сподели много интересни факти за фамилията си.
– В едно интервю казвате, че самоиронията никога не е била чужда на дядо ви, но също така разкривате, че „някои хора от политбюро пренатягаха нещата, създаваха лични проблеми на семейството ни. Интригантстваха, говореха му небивалици срещу майка ми, Иван Славков, за Владимир…”. Кои са хората, които визирате, и за какви небивалици става дума? – Вероятно е имало такива, не искам да ги коментирам точно сега.
– А каква е причината синът му Владо Живков вече толкова години да отказва да говори за него пред медиите? Единствените думи, които си е позволил да каже публично, до момента гласят: „След 10 ноември настройваха хората да ругаят, да оплюват. С течение на времето нещата се изясниха. Видя се, че баща ми като ръководител на партията и държавата, независимо от някои грешки, ще остане в историята като голям държавник. Свалянето му от власт беше предопределено от Москва, като схемата на Михаил Горбачов е била една и съща във всички социалистически държави”. Какво мислите? – Не обича да е под светлините на прожекторите, а и непрекъснатото му оплюване го обижда.
– Доколкото знам, дъщерята на Владо Живков е била на стаж при вас, след като преди това е завършила лондонската модна къща „Маккуйн”. Какво момиче е тя? Интересува ли се от историята на фамилията, тежат ли й обстоятелствата, коментарите? – Елизабет учи моден дизайн в Лондон, беше на стаж в модна къща „Маккуйн” и после при мен. Много е талантлива и след като завърши, иска да продължи да работи в тази сфера. Наскоро ми разказа, че в училище и в шести, и в дванайсти клас
са прескочили урока за социализма и периода, в който начело на партията и държавата е бил Тодор Живков.
Учителката им е казала, който каквото иска сам да прочете. Очевидно това е отговорът на въпроса защо днешните поколения не знаят нищо за новата и най-новата история на страната ни. И Елизабет, и моите дъщери обаче четат различни статии и книги, за да са наясно с историята.
– Жени, а строга ли беше майка ви Людмила Живкова? Била сте само на 14, когато сте я загубили – как се преборихте с психическия срив? – Това е най-трудният момент от живота ми. Не знам дали изобщо се преживява.
– Толкова много неща са казани и изписани по неин адрес във времето. Като нейна дъщеря не сте ли се замисляли досега да опишете в книга спомените си за нея? – Може би някой ден ще напиша мемоари, още е рано.
– А как се развива фондацията ви „Людмила Живкова – Знаме на мира”, която създадохте през 1999 г.? – През тази година наградихме млади талантливи българи – Радко Котев, който намери решение на Аполониевата задача, Владимир Зографски за постиженията му в ски скоковете и Александра Жекова за постиженията й в сноуборда. Имената им ще бъдат поставени на монумента „Камбаните” на стената на славата. Предстои да удостоим със същото звание Академия „Бъдещето на България” и Ивет Лалова.
– Малко хора знаят, че една от най-богатите жени в България Лора Видинлиева е ваша кума. В какви отношения сте и кое по-точно ви сближи? – Тя е моя кума и близка приятелка. Била е до мен и семейството ми в най-трудните моменти от живота ми.
– Знам, че ви предстои ревю сега – на какво ще заложите този път? – На 15 септември ще представя новата есенно-зимна колекция на модна къща „Жени Стил”. За нея съм черпила вдъхновение от Шотландия и традиционното за там каре, също и от 60-те години на миналия век – времето на „Бийтълс”. Тази колекция се нарича „Червено и черно”, защото акцентът е върху тези цветове.
– Защо продължавате да смятате, че има насаден страх не само в обществото, но и сред управляващите от Тодор Живков? Кое ви провокира да мислите така? – Защото след т.нар. демократични промени през 1989 г. дядо ми беше обявен за диктатор, който е довел страната ни до разруха. Бяха образувани пет дела срещу него, за да се докажат горепосочените твърдения. Хората, които тогава твърдяха всичко това, трябваше по някакъв начин да го обосноват. Обаче всичко се обърна срещу тях и постепенно Тодор Живков се превърна от сатрап в обичан от народа си държавен ръководител. Тогава той пое цялата отговорност за водената от България политика, за всичко лошо, което се е случвало по време на неговото 33-годишно управление, но също така и за всичко добро. Днес, 22 години след тези промени, прави впечатление, че хората продължават да го обичат. Положителните оценки са повече от отрицателните. Освен това, ако се съпостави това, което е постигнато тогава в сферата на спорта, културата, образованието, строителството, селското стопанство, технологиите, с това, което е направено през последните 22 години, резултатите няма да са в полза на новите политици. По данни на ООН за развитие на България тогава страната ни е била на 32 място, а сега е на 58 място.
– По ирония на съдбата на същата дата – 7 септември, в Лондон на моста Ватерлоо над Темза е извършен атентат срещу един от най-големите ни съвременни писатели Георги Марков. С каква емоция посрещате това съвпадение в датите? Има хора, които още смятат, че дядо ви е диктаторът, дал заповедта за неговото „физическо отстраняване”. – Който каквото иска да смята. Това са спекулации и аз няма да ги коментирам, тъй като не съм запозната в подробности с тях.
– Предстоят избори, а вие бяхте в политиката, затова си позволявам да ви попитам как си обяснявате факта, че вече 20 години след промените БСП продължават да не дават оценка за управлението на Тодор Живков? – Обяснявам си го с това, че точно ръководители от БСП от началото на прехода обявиха Тодор Живков за изкупителна жертва. По този начин трябваше да мотивират собствените си действия. Сега е трудно да се изкаже на глас реалната и обективна истина. Ако го направят обективно, трябва да признаят грешките на другите. Не знам как ще намерят баланс и смелост за това.
– Всъщност защо се оттеглихте от политиката? Ако дядо ви беше жив, дали би одобрил този ход? Отказахте се и от кандидатпрезидентската надпревара? – С дядо ми никога не сме обсъждали мое участие в политиката. Вероятно би се радвал, че два мандата бях народен представител. Сама взех решение да се откажа от участие в последните парламентарни избори, въпреки че ми предложиха избираемо място в 24 МИР София, сега Петър Корумбашев е депутат от този район. Номинацията ми за президент беше изненада за мен, тъй като от две години съм извън активната политика, но също така е и признание. В момента предпочитам да творя, да обърна повече внимание на фирмата си и на хората, които работят в нея. Ако случайно бях участвала и ме бяха избрали за президент или вицепрезидент, по конституция нямаше да имам право да извършвам друга дейност.
– Преди дядо ви да се оттегли от партията и от властта, семейството ви беше ли подготвено, знаеше ли за бъдещите му намерения и допускате ли да си е подал оставката под натиск? От вас знам, че в този период той е имал разговори с Димитър Станишев, Йордан Йотов, Петър Младенов… Вероятно е получил някакви обещания от тяхна страна? – От дядо и от други хора знам, че са имали такива разговори. Това, което той каза на мен, е, че
Петър Младенов лично ще се погрижи за децата на Людмила. Това не се случи, срещу нас също започнаха репресии.
– Има една снимка от абитуриентския ви бал, на която сте двамата с Тодор Живков. Помните ли какво ви каза в този момент, какви съвети също? – Ако е имало някакъв тип забрани, то те са били в един много по-ранен етап от нашата история – периода след 9 септември 1944 г. до към средата на 50-те години на 20 век. Аз завърших училище през 1983 г. и съвсем спокойно си излизах и ходех с приятели и съученици на дискотека в дискотеката на НДК, в дискотеката в Студентски град и други. Абитуриентският ми бал беше като на всички останали и нашият клас бяхме първо на ресторант и после на дискотека в НДК. А втората вечер направих купон в къщи и събрах целия ми клас и всички приятели.
– Дразнеше ли се дядо ви на прякора Тато, с който хората по-често го наричат, отколкото по име? – Не, харесваше го. Едно интервю на Анелия ПОПОВА
„ШОУ”
22/09/2011
