Видео към новината
Снимки към новината
По повод на събитията в Катуница и подпалването на къщата на т.нар Цар Киро министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов каза, че полицията е направила максималното, за да опази обществения ред. На различно мнение обаче беше началникът му в партията и правителството Бойко Борисов. Той каза, че “главният секретар и регионалният директор са изпуснали ситуацията”.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Не че Борисов е министър-председател, обаче в случая сякаш е по-прав. Полицията се справи зле – не само по време на размириците, но и преди това, понеже става ясно, че е имала сигнали за смъртни заплахи към убития Ангел Петров, но не е реагирала. Нещо повече, в един от преобърнатите автомобили на т.нар. Цар Киро бяха намерени издадени от полицията документи, които кажи-речи приравняват колата на циганския монарх към тези превозни средства, които се движат със специален режим.
В България има над 60 000 полицаи, почти три пъти повече, отколкото войска, и те се ползват със значителни привилегии. Все с тази мисъл: да пазят народа и да гарантират мира и спокойствието по улиците.
Един полицай например може да се пенсионира след 20-годишна служба на 40 години с пенсия, за която една детска учителка с 40-годишен трудов стаж не може и да мечтае. Отгоре на това 40-годишният сержант има право да получи 20 брутни заплати, та да не тъгува много за службата. Отделно се полагат пари за дрехи и други екстри, каквито, пак например, няма за учителки.
Плюс официалните права има и неофициални, за които обществото си затваря очите: рекетът на пътя от катаджиите, ползването на служебните автомобили като лични, неплащането например на задължителните застраховки на личните коли, понеже няма как колегите да глобят нарушителя, а за по-смелите полицаи има и комбина с престъпния свят, която също е много доходна.
Срещу всички тези права и привилегии хората очакват когато стане напечено, както беше тези дни в Катуница, полицията да си бъде на мястото и да свърши работа.
Обаче не. Не става и това си е.
Другият основен участник в конфликта в Катуница – т.нар. Цар Киро, е представител на още една група в българското общество, която има предимно права и почти никакви задължения. Българските цигани, или поне една много голяма част от тях, имат право да не плащат ток и вода, да не плащат данъци, да ползват безплатно медицинско обслужване – понеже циганин осигуровки не плаща, и – по Конституция – имат право и на безплатно образование за децата си. В интерес на истината от това последното право те много-много не се възползват. Имат също така право да получават и социални помощи и надбавки за децата, което е отказано на огромна част от останалите българи, понеже те са много богати и не им се полагат такива неща.
По-богатите от циганите имат и други права: да заграбват общински и частни имоти, да точат общини, фондации и държави под предлог ромска интеграция, а, както се видя, някои от най-правоимащите могат и да бият и да убиват. А дори и да ги осъдят, все ще се намери някой жалостив вицепрезидент като текущия Ангел Марин, който да ги помилва. Както стана с циганския политически тартор Цветелин Кънчев например.
Това, което най-много дразни хората, е не чистата цигания, което впрочем отдавна не е само етническо понятие, а това, че една камара народ в тази държава има единствено права и никакви задължения.
И не са само циганите и полицаите. Президентът например, сегашният, има право да живее в държавна резиденция, да го вози държавна кола, да го пази държавна охрана, да си получава заплатата, да дава акъл и да прави противоестествени политически конструкции. Обаче като стане дума за задължения – малко са му правомощията.
И така нататък, да не раздувам много списъка, че може да стане безкраен.
На другия полюс са т.нар. обикновени българи. За тях правата са малко, обаче задължения колкото искаш: да си плащат тока, парното и водата, данъците, да изкарват социалните помощи на циганите, да гласуват за политиците и – накрая, но не последно – да се гордеят с държавата си.
То как човек да не се гордее с тази държава.
