Негово Високопреосвещенство Севастийският Митрополит Аталлах Ханна от Йерусалимската православна патриаршия ще води неделната литургия в храм – паметник “Св. Александър Невски”.
Това ще е възможност да чуете литургия, водена на арабски език от един от най-известните в днешно време представители на палестинските християни и православната църква в Йерусалим, митрополит Аталлах Ханна. Повече за него може да прочетете в Wikipedia.
Литургията ще е утре (2 октомври), неделя, и ще започне в 9:30 сутринта, като ще продължи до 11:00 часа. Мястото е “Св. Александър Невски”. Поканата е от Форум за арабска култура.
Добре дошли!
Християните в Близкия изток
Противно на разпространеното мнение, не всички араби са мюсюлмани. Съществуват и араби християни, които живеят в Близкия изток. Такива сравнително малки общности живеят в Йордания и Ирак. По-значителни са християнските малцинства в Ливан, коптите в Египет (няколко милиона души), християните в Сирия и Палестина (по около 10% във всяка една от страните).
Естествено, в Палестина, където е най-старата църква (а църква ще рече общност от вярващи, а не просто храм) в света, се намират най-много християнски деноминации. Има различни арменски, гръцки, католически, руски, протестантски и пр. църкви. Това е обяснимо, тъй като и за православните, и за католиците, и за протестантите Витлеем – рожденото място на Спасителя и Божи гроб и хълмът Голгота, където Христос е разпнат (и двете места се намират в Ерусалим), са с особено духовно значение.
В Йордания, Палестина и Сирия Коледа и Великден са официални празници. Дори нещо повече, в Палестина християните се радват на свръхпредставителна квота в Палестинския законодателен съвет. Сиреч, запазената квота за християните е по-висока, отколкото е техният процентен брой.
Също така, законът повелява, че кметовете на Витлеем и Рамалла, столицата на палестинската автономия, задължително трябва да са от християнско изповедание.
На 25.07.2010 г. палестинецът епископ Муниб Юнан от Евангелската лютеранска църква на Йордан и Светата земя е избран за глава на лютеранската църква в света, обединяваща 145 църкви от 79 страни, като главният мотив е да се поставят на дневен ред проблемите на християнските църкви в Близкия Изток – емиграцията на християни, която намалява абсолютната им бройка и процентното им съотношение спрямо техните съседи мюсюлмани, например, израелската окупация, насилието срещу християни от страна на екстремистки групи.
Като цяло обаче, тъй като мюсюлманите считат християните за хора на писанието (ахл-ал-китаб), а и става дума за техни еднородни братя-араби, съжетелството е мирно и хармонично. Дори още в Средновековието са засвидетелствани случаи, в които араби-християни са се сражавали редом с мюсюлманите срещу кръстоносците.
Въпреки приказките за сблъсък на цивилизациите, християни и мюсюлмани в Ерусалим заедно посрещат радост и тъга, несгодите на окупацията, празниците – собствените и на другите, празнувани все общо, заедно.
