Как да открием мисията си

19
Добави коментар
kazobon
kazobon

Има два типа хора на света. Едните успяват във всичко, с което се захванат, а другите винаги намират добро оправдание за провалите си. Не е срамно да си от втория тип. Много хора са така. Особено в България. Точно затова в тази рубрика* изследваме причините за неуспеха и предлагаме опциите, от които всички ние можем да се възползваме, за да променим резултатите в живота си, ако те не ни удовлетворяват в момента.

 

Масовият проблем на хората с оправданията е, че не правят това, което искат. Занимават се най-често с нещо, което някой някога им е казал, че ТРЯБВА да правят, защото така правели всички. И това в известен смисъл е нормално. Такива са правилата на конформисткото общество на 20 век. Ако обаче искаме наистина да открием себе си, да бъдем щастливи и успешни, трябва да преодолеем тази упадъчна конформистка нагласа. Нагаждането към желанията и мирогледа на другите със сигурност не ни доближава до това, което искаме самите ние.

 

Сега ще ни стане по ясно. Традиционната културна схема, в която сме възпитани повелява да ходим евентуално на детска градина, след това на училище, после в университета. Дипломата за висше пък ни трябва, за да угодим на обществената представа за успех – човек с кетап. Като си вземем тапията е нормално да си намерим „работа по специалността“, да се вкопчим в нея през следващите 20-30 години, след което да се пенсионираме и да гледаме как старческата ни социална помощ се обезценява всяка година, защото това прави валутата откакто съществува. Нали знаете, цар долар е проектиран да се обезценява и да бъде даван „на заем“, което произвежда още повече дългове и инфлация. Но да не се отклоняваме.

 

Харесва ли ви тази картина? Това ли е животът? Учиш, бачкаш няколко десетилетия нещо, което в общия случай ти е не до там приятно, и се пенсионираш без пари… На мен това ми звучи като пълен абсурд! Аз искам нещо различно. А вие?

 

Виждате ли, всеки един от нас има поне един уникален талант. Поне едно нещо, с което се справя изключително добре. Поне едно нещо, което го вдъхновява и го кара да е готов да посвети цялото си време на това. Поне една идея, едно хоби или мимолетно хрумване, което някога го е накарало да се почувства жив, да се почувства себе си. Как се отнасяме към вдъхновението си?

 

Знаете отговора, нали? Учат ни, че пари не се печелят с вдъхновения, а с „волски труд“. Каква ирония… Учат ни да игнорираме нещата, които ни харесват, ако не се вписват в традиционната схема. „Музикант къща не храни, синко. Хващай се за правото да влезеш в университета, да си намериш хубава работа“. Или „с черпака няма да забогатееш. Да не си момиче, че ше ми готвиш тука. Залягай над икономиката, че изпити те чакат“. Или „стига с тия картини, Пикасо. Аман от драсканици. Така няма да си намериш работа“.

 

Знаете ли как му казвам аз на това? Наричам го трагедия. Истинска трагедия! Да позволиш на някой друг да застане на пътя на мечтите ти. Независимо кой е този друг и какво си мисли, че ти дава със съветите си. Може да ти е майка, може да ти е баща, чичо, съсед, приятелче от гимназията или дори гадже. Те не знаят и няма начин да знаят какво е най-добро за теб. Животът си е твой и баща ти няма да го живее вместо теб. Той си има собствен. И нещо много важно. Човек, който не те респектира с резултатите в живота си, няма как да ти даде съвет, който да те прати по-напред от него смаия. Ако преподавателите с университетска заплата знаеха как се става богат и успешен, щяха да те учат на това. Те те учат на друго…

 

Само един човек във вселената знае какво е добро за теб и това си самият ТИ. И нека ви кажа още нещо много важно. Ако следваш вдъхновението си, със сигурност ще бъдеш истински богат, ще бъдеш щастлив и ще имаш всичко, което някога си мислил, че можеш да искаш. Откриеш ли целта си в живота, не я пускай, каквото и да ти говорят „мъдреците“ около теб. Те няма как знаят!

 

Има един прочут испански философ, който обяснява този принцип много ясно. Името на мислителя е Хосе Ортега-и-Гасет. Щастието, пише стария Хосе, е като идеално права линия. Всеки си има своя собствена посока, която е перфектна за него. Ако я следва, ще живее дълго и щастливо. Повечето от нас обаче криволичат около линията на щастието си и се чудят защо се чувстват зле и не им върви. Чудят се защо в живота им има толкова много стрес и толкова малко възможности, толкова много страх и толкова малко сигурност. Просто са се отклонили от целта на живота си и дори не го осъзнават. А ако продължаваш да криволичиш, повярвай ми, няма да се отървеш от екзистенциалната тревожност никога.

 

Прав е бил Хосе. Ако си роден музикант, а си станал супервайзер в магазин за играчки, за да свържеш двата края, ще бъдеш нещастен. Ти не следваш линията си. В гените на всеки от нас е кодирана информация още с раждането ни. Тя е нашият компас. Ако му нямаме доверие, няма да стигнем далеч. Много хора си мислят, че щом успяват да си платят сметките, да направят вноските за кредитната карта и да си купят храна, зачи би следвало да са щастливи. Те вярват в житейси формули от рода на „време + работа = пари“. И не могат да си представят живота си извън „ходенето на работа“. Ако изкараваш парите си без да търгуваш свободното си време, дори ще те сметнат за нахален късметлия. Глей го тоя, не ходи на работа, пък има пари.

 

Нека ви кажа нещо за горната схема. Не е вярна! Всички разполагаме с точно 24 часа в денонощието. Когато ги посветим на предопределената ни цел, всичко се подрежда за нас лека полека. Имаме и пари и достатъчно свободно време да си почиваме и да се наслаждаваме на спокойствие и бистро съзнание, получаваме радостта от признанието и уважението на другите и сме щастливи в дните си. Казвам го, защото го живея! Уви, повечето от нас дори не подозират какво значи щастие. А щастието не е миг, приятели. Щастието е перманентно състояние, когато си се качил на правилния влак. А правилният влак е само един – твоят влак.

 

Има и нещо още по-драматично. В общия случай хората не осъзнават, че са объркали влака. Ако пътувате от Бургас за Варна и видите на магистралата табела „Пловдив – 20 км“, ще сте се отклонили доста от целта си, нали? Повечето от нас виждат табелата, чудят се защо е там и продължават в посока София. Никога няма да стигнат до Варна, по-скоро ще се озоват в Белград, за да осъзнаят, че са се отдалечили още повече! Същото е и с живота. Емоциите ни са нашите табели по пътя към щастието. Ако се чувстваме зле, трябва да сменим курса! Това са гените ни, които крещят: „Не натааам! Смени посоката!“

 

Защо не ги чуваме?

 

Толкова е просто. Когато нещо ни зарежда и ни вдъхновява, значи трябва да отделим повече време на него. Най-сериозният проблем на обществото, в което живеем, е, че хората масово не следват себе си, а приемат на доверие културната схема, в която са попаднали.

 

Ще кажете, добре Митко, аз вече знам на кой коловоз е моят влак, но не знам как да се прехвърля на него. Открил съм призванието си. Но как да се занимавам с музика, когато трябва да храня жена, кола и две деца и да плащам сметки? Отговорът, разбира се, не е да напуснете работата си веднага. При подобна заварена ситуация това няма да е добро решение. Как да се отдадеш на вдъхновение, когато не можеш да посрещнеш основните си нужди? Няма как. Но винаги, винаги, винаги има какво да се направи! Тук се намесват краткосрочните цели.

 

Откакто се занимавам сериозно с духовни практики и личностно развитие често питам хората дали знаят какво всъщност искат. Сигурно се досещате какъв отговор получавам най-често. 95 процента нямат дори предположение! Измънкват нещо от сорта на „миии де да знам“. Или „искам всичко да ми е добре“. Да ама това нищо не казва на мозъка ви. Неопределените цели водят до неопределени резултати или най-често до никакви резултати. Ако храните семейство и работите като жичкаджия, а мечтата ви е да рисувате като Дали и знаете, че сте роден за артист, просто си изгответе план. Може да го кръстите „Моят път към щастието“.

 

Направете списък на нещата, които можете да направите ДНЕС, за да стигнете една крачка по-близо до крайния резултат. Може да си намерите алтернативна работа, която да ви позволява да отделяте повече време на призванието си. Може да намалите работното си време, за да имате повече свободни часове, в които да се отдадете на страстта си. Малко помалко ще забележите как започват да ви идват нови идеи за това как да приложите страстта си в живота си и да генерирате пари от нея. Никой не е забогатял, докато е вършел нещо, което не му е приятно!

 

Ако разчистите в живота си пространство за вдъхновението си, то скоро ще ви се отплати богато и ще сте повече от доволни, че сте взели това решение и сте направили първата крачка. Смяната на коловоза не става за един ден, но важното е, че винаги СТАВА! Стига да разберете как се слиза безболезнено от влака на мизерията.

 

Какъв е изводът? Не бягайте от себе си! Ако това сте го осъзнали вече, вадете тефтера и започвайте с плана за екзистенциална независимост.

 

Има нещо много важно тук. Ако не действате, а само си мислите за нещата, които ви влекат, няма да ви се получи. Не търсете оправдания. Търсете причини, заради които си струва! Повечето българи имаме вредния навик първо да търсим кусурите на идеите си и чак тогава да се сещаме за предимствата. Първо да извадим от сто кладенеца вода, за да видим каво може да ни попречи да осъществим целта си и едва след това евентуално да се замислим защо сме готови да я постигнем. Затова повечето българи не стигат много далеч в живота.

 

Ще завършим с една емблематична мисъл на Албърт Айнщайн, която и до днес продължавам да цитирам, защото е толкова важна, колкото и цялата световна селф-хелп литература на куп. Лудостта, казва Албърт, е да правиш едно и също нещо отново и отново и да се надяваш на различен резултат. Отложете отлагането и потърсете себе си още днес. Така или иначе утре винаги е днес, когато дойде. Току виж сте се преоткрили преди да се усетите. 

 

Искрено ваш,

Димитър Божанов

 

* Тази статия беше публикувана за пръв път в сайта leadersrules.bg, който вече по-скоро не съществува, поне на този етап. Редактирал съм я деликатоно според сегашната ми визия. Прецених, че искам да присъства в този блог, защото е важна за много хора.