Целият човешки живот е низ от избори – в личния живот и професията, като членове на дадена общност или граждани на една държава. Даже в самия край на земния си път сме изправени пред избор – „за“ или „против“ даряването на органи за трансплантация или напр. къде да бъдем погребани. Можем условно да разделим изборите, които сме принудени да правим през целия си съзнателен живот, на повече важни и по-маловажни. Но всички те имат една обща характеристика – правото ни да избираме свободно.
Именно това право, както изглежда, сега поставя пред трудна дилема много българи в чужбина. Част от тях са изправени пред избора да пропътуват ли стотици, а в някои случаи и хиляди километри до най-близката избирателна секция, или да се откажат от правото си на глас и в изборния ден да отидат за гъби? Други се питат: как 17 хиляди души да гласуват в една секция (напр. в Берлин)?
За да не се срамуваме от факта, че сме българи…
Почукай – и ще ти отворят!
Историята познава немалко примери, когато правото на глас е било защитавано дори с риск за живота. Но и в наши дни все още има общества, в които гласуването остава привилегия на висшата класа, на мъжете, на хората с определен ценз и т.н. Веднъж постигнато и превърнало се в норма, ние сякаш забравяме, че всяко демократично достижение или цивилизационна ценност трябва да се отстояват всекидневно. Вместо това нерядко ние самите ги загърбваме или опорочаваме.
Точно това се случва в България. Убеден, че „всички са маскари“, или че някой друг трябва да го „оправи“, българският избирател все по-рядко избира пътя до урната. И все по-често обвинява за собственото си неблагополучие не самия себе си, а политическия елит.
Поискай – и ще ти дадат?
Това мислене сякаш по-слабо вирее сред българите в чужбина, чиито бит и всекидневие не зависят толкова от българската действителност. Често ги обвиняват в липса на патриотизъм и дори в предателство, но въпреки това българите зад граница изобщо не са безразлични към бъдещето на България. Далеч от географските граници на родината си те могат да участват във формирането на утрешния ден на България не само с парите, които изпращат у дома. А най-вече като гласуват на избори. Затова трябва да им бъде дадена възможност да гласуват безусловно и безпрепятствено.
Във времена на глобализация националната идентичност губи някогашното си значение, а да си патриот отдавна не означава само „да се завърнеш в бащината къща“. И когато тези 1 млн. българи, живеещи извън пределите на страната, поискат да помогнат, то нека не им бъдат давани допълнително поводи да се срамуват от това, че са българи. За да не изберат обратното.
