chernoibialo

chernoibialo

Живееш си щастливо и безметежно 35 години, на „Ти” си с твоето „Аз”, животът ти е песен /смесица от джаз, рок, блус, денс и черно/, и в един прекрасен ден „БУМ” /нов, непознат звук/, той се записва на поредния маратон и ти си казваш „what the fuck?! Защо не и аз?”. Достатъчно си луда, безотговорна за да се пробваш, „над нещата” за подробности от сорта: „не си бягала за повече от 10 мин., не обичаш да бягаш, май не умееш, няма и месец до великата дата”, в крайна сметка стигаш до компромис със здравия си разум „полумаратон ще да е”. ;) В интерес на истината до последно не се записвах, защото не бях сигурна, че ще успея да избягам дори и 10 км….. но, на 8-та тренировка успях 17 км., знаех, че имам 6 часа и 20 мин., убедиха ме, че и с бързо ходене финала ми е в кърпа вързан., + най-важното подкрепата на моето момче. По-късно разбрах, че за полумаратона имаш точно 3 часа /което доведе до мрън мрън от моя страна, заплахи за физическа разправа с любимия /подвел ме е/ и един театър...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност