Човекът Хикс: „Ах, какви сладки палета тичат зад блока и си играят! Сигурно са гладни, та ще ги нахраня.“
Ще ги нахрани. А после ще четем, че куче е нападнало дете. Заради ухапванията малкото е в болница. Шокът и страхът към животните ще му останат за цял живот. Белезите също.
Това е то. Войната на зверовете е съвсем реалистична и всички участваме в нея. Ние сме едни цивилни войничета, които нямат представа как да победят врага. Защото да избягаш от бездомно куче, е все едно да си залепиш надпис на гърба „Моля, захапи ме!“. А пък изобщо не върви човекът да нападне пръв.
Хората сега щедро хранят малките палета, радват им се и ги гушкат. Изчакайте да минат два месеца и ги вижте пак. Премръзнали и увити в своите шалове, се чудят как да се промъкнат покрай озверелите животни. Гладните кучета се радват на къшей хляб, ала тази доброта остава незапомнена. Едно е нахранено, но те са десетки, а зимата е дълга. И скоро всички градинки, улици и блокове ще бъдат охранявани от зли кучета с празни стомаси, които нищо чудно да се нахранят с вас. Може би страхът от глутницата ви е познат отнякъде. Ще ви помогна – от миналата зима.
Съседката ми хвърля кокали през прозореца и всички квартални животни – кучетата се виждат, за котките и плъховете не отговарям – се събират пред входа. Хапват, пийват, както се казва. И утре ще се върнат там за още. Ако изобщо напуснат удобния луксозен район, който са надушили първи. Те ще го охраняват със зъби и нокти, познайте кое е по-страшно.
Не призовавам никого към евтаназия. Далеч съм от мисълта, че решението на проблемите с бездомните кучета е смърт. Ала докато природозащитниците призовават към хуманно отношение и равни права между кучетата и хората, управляващите ще имат с какво да си измият ръцете и проблемът все пак няма да бъде решен.
Преди близо два месеца правителството одобри поправки в Закона за защита на животните, които предвиждат крайният срок за прибиране на бездомните кучета в общински приюти да се удължи до края на 2015 г. Така общините щели да имат достатъчно време да се мотивират и да си свършат работата.
Според буквата на закона съществува алгоритъм на действие, с помощта на който кучетата не представляват опасност от един момент нататък. Законът за Защита на Животните гласи, че безстопанствените животни се прибират в приюти. Това го знае всяко хлапе. И може би всички онези кучета по улиците са стопанствени. Може би.
Ако приемем все пак, че съвестните кучкари приберат някое премръзнало и гладно животно, но никой не си го поиска, какво става с него? Според чл.47, ал.1, кучетата, настанени в приют, се маркират, кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс. След това се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отгледат, поне това гласи алинея втора. Но ето къде всъщност се корени проблемът, а именно – в третото пояснение. „Кучетата, за които не се явят лица по ал.2, се маркират и се връщат по местата, от които са взети.“. Ама вие наистина ли намирате път чрез въртене в кръг?
Една логична държавна политика би включвала подсигуряване на подслон за всички бездомни кучета в страната. Поне в случай, че въпросът за евтаназията си остане табу. Кастрирането им е задължително, а пускането им отново на улицата – абсурдно. И надявам се никой да не е толкова наивен, че да повярва на чл.49, в който е написана чиста проба лъжа: „върнатите по места животни ще се обезпаразитяват на три месеца и ще се реваксинират срешу бяс“. Като започнем оттам, че никой никога не ги е прибирал, едва ли тази превантивна мярка ще бъде спазена някога.
Обосновката на законодателството е, че кучетата, върнати в района си, го пазят и така там не се заселват нови представители на уличната порода. Но средно те живеят по 10 години. Една елементарна аритметична сметка показва, че тази политика няма скоро да реши проблемите ни. Контрааргументът на правителството е, че, ако се приложи евтаназия към непотърсените кучета от конкретен район, то той ще бъде усвоен от съседни глутници. Само че тук отново на помощ ни идва логичното мислене. Ако приемем, че всички бездомни кучета в един момент са непотърсени, разбирайте, упоени за безопасността на хората в града, то техни наследници така или иначе няма откъде да се вземат. Ще останат единствено изхвърлените от недобросъвестни стопани домашни кучета, които обаче са бройка, подлежаща на прибиране от кучкарите – нали все пак и те трябва да имат работа.
Според чл.179, ал.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, евтаназия се допуска в много редки случаи, един от които е „животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората“. Тази дефиниция е толкова удобна! Едно куче не е агресивно до доказване на противното. Противното е нахапан човек. И за да бъде заловено това куче има точно два варианта. Жертвата, преди да отиде в болница заради раните си, да го заведе в някой кучкарник. Както уточних, в идеалния случай това куче вече е минало през някой приют, както всички свои събратя от големия град. Следователно има маркировка. И втори вариант – нахапаният човек се приближава до агресивното куче, запомня номера му и го предава на властите. Абсурдно!
Проблемът с бездомните кучета е на всички нас. И без да се преувеличава, е достатъчно сериозен. През зимата те стават агресивни, защото са гладни. Глутниците нападат само след водача, който пък в повечето случаи е изоставено домашно куче, заело позицията на лидер. То се е видяло, че държавата няма да се справи с проблема поне още четири години. Ние ще почакаме със сълзотворен спрей в джоба и чадър или пръчка в ръка. Единствено стопаните могат да променят нещо, като не оставят без дом своите любимци. А пък популацията на Шаро и приятелите му ще продължи да бъде с шокиращо положителен прираст.
